НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отношение на простите истини към човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Отношение на простите истини към човека

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, живот, светлина, има, съзнание, жена, ум, представя, жито, условия, отношение, бъде, каша, аз, сили, мисли, бог ,

Общ Окултен клас , София, 22 Септември 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Първа лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 22 септември 1926 г., София

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди."

Размишление

Изпейте песента „Fir-fur-fen"

За следния път пишете върху темата: „Най-мощното в човека".

Една от задачите на човека е да разбира отношението на простите истини в живота. Не е въпросът за великите истини, но за простите истини и тяхното взаимоотношение. Когато говорим за отношението на истините, ние подразбираме отношение на разумни същества според степента на развитието им. Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични. Тези живи, разумни същества дават цена на целия космос. Ако земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човекът е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му като живи сили и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Тъй щото под живо нещо разбираме същество, което не се смалява, но постоянно расте и се развива. Живото същество не можем да уподобим даже и на съзнанието, защото и съзнанието понякога се помрачава. Живото същество обаче никога не се помрачава, защото животът е в него.

Сега да оставим този въпрос настрана. Не се занимавайте с въпроса как ще прекарате старините си или какъв ще бъде крайният резултат на живота ви. С този въпрос се занимават само фалиралите търговци или само западналите чиновници. Който е закъсал, само той мисли и се безпокои за края на живота си, но онзи, на когото работите вървят добре, той мисли за развиващия се живот. Следователно всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? – Защото в човека едновременно стават два процеса: Бог се проявява чрез него и човек се проявява чрез Бога.

Представете си два квадрата, страната на единия да е един метър, а страната на другия – два метра. Нека тези квадрати представят прозорци на две стаи. Единият прозорец ще има страни, дълги по един метър, а другият – по два метра. Коя от двете стаи ще бъде по-хигиенична? По-хигиенична ще бъде стаята, която има прозорец със страни, дълги по два метра. През този прозорец ще влиза повече чист въздух, повече светлина и топлина. Значи в ума ви трябва да залегне идеята, че колкото повече светлина влиза в съзнанието на човека, толкова по-добър ще бъде и неговият живот. Като се говори за светлина на съзнанието, аз имам предвид онази светлина, която всеки ден се увеличава. Тази светлина носи живот. Обаче светлината, с която светът си служи, не носи живот. Тя разкрива само външно света, очертава неговите външни форми, без да прониква в дълбините на тези форми. Дойде ли въпрос до светлина на съзнанието, ние разбираме онази светлина, за която Христос е казал: „Аз съм виделината на живота." Колкото повече имаме от тази светлина, толкова повече съзнанието ни се разширява. При това положение умът, сърцето и волята на човека се намират при благоприятни условия за развитие. Това са факти, които не се нуждаят от никакви научни доказателства. Който е опитал помрачение на съзнанието си, той разбира какво нещо представя тази светлина.

Някой казва: „Докажи, ако искаш да повярвам." Не, вярата предшества знанието. Без вяра никакво знание не може да се придобие. Знанието представя опитани, проверени факти. Хиляди неща има в живота, които вие не знаете, но те оказват известно влияние върху вас. За пример срещате една мечка в гората и веднага се уплашите. Отде се яви този страх? Досега мечка не ви е нападала, но въпреки това вие се плашите от нея. Коя е причината за този страх? Казвате: „Не зная какво ми стана. Не зная защо се уплаших, но факт е, уплаших се от мечката." И животните се страхуват от вас. Казвам: Когато вибрациите на две тела не са еднакви, онова тяло, чиито вибрации са по-силни, оказва влияние върху другото, на което вибрациите са по-слаби. Ако се срещнат две тела с еднакви вибрации, те напълно си хармонират. Ако човек се отзове много близо до някой голям водопад, той непременно ще изпита страх. Защо? – Този човек разбира, че водопадът е в сила да завлече всичко, което попадне на пътя му. Водопадът казва: „Ако искате да ме гледате, да се възхищавате от мене, стойте надалеч. Дойдете ли близо до мене, аз ще се разправя с вас по всички правила на моето изкуство." Този закон се среща и в живота. Има мисли, чувства и желания у човека, които по сила са подобни на водата във водопадите. Щом попадне човек пред такива мисли, чувства и желания, нека стои далеч от тях, по никой начин да не влиза в техните течения.

Следователно водопадът е символ на мощни сили в природата. Който попадне неподготвен в течението на тия мощни сили, те ще го завлекат, т. е. ще спрат временно неговото развитие. Това спиране на развитието пък ще му причини страдания. Ако искате да причините страдания на малкото дете, което едва е тръгнало на училище, спрете го от училището, т. е. забранете му да ходи на училище. Отнемете ли на човека храната, необходима за поддържане на живота му, вие веднага ще му причините страдания. Забраните ли търговията на човека, който изкарва прехраната си от нея, вие ще му причините страдания. Тъй щото, когато лишите човека от някакво благо, вие му причинявате страдания. И когато давате на човека повече блага, отколкото му трябват, вие пак му причинявате страдания. Ето защо човек трябва да изучава висшата геометрия, да я прилага в живота си, за да знае в какви размери да се ползува от величините и как да ги съпоставя.



Представете си, че ви е даден един квадрат като основа на вашия живот. Вие можете да вземете квадрата като единица мярка, според която да определите вашите отношения в Битието. Прекарвате двата диагонала в квадрата АВ и СD като две равнодействащи сили. Диагоналът АВ представя отношението на положителните сили в природата, или отношението на мъжа към Битието. Диагоналът СD представя отношението на отрицателните сили в природата, или отношението на жената към Битието. Щом знаете тези отношения, вие ще намерите какво могат да постигнат хората. В ума на човека са вложени идеи, разположения, от които по никой начин той не може да се освободи. За пример един мъж бие друг. Колкото и да ги възпират отвън да не се бият, те не обръщат внимание на никого, боят продължава. Обаче, яви ли се една жена между тях и дигне ръка за помирение, боят веднага престава. Тъй щото мъж на мъж мъчно може да въздействува. Ако някой мъж иска да застави тия двама мъже да не се бият, с думи той не би могъл да стори това. Би трябвало той да бъде физически по-силен от тях, ако иска да ги примири. Жената би могла с няколко думи само да ги примири. Питам: Кое е мощното в жената? Жената съдържа в себе си примирителен елемент, с който въздействува върху мъжа. Жената разбира условията, при които мъжът се укротява. С една дума само жената може да укроти мъжа. И обратно: с една дума само мъжът може да укроти жената. Законът е такъв. Ако мъжът и жената разбират този закон, отношенията между тях ще бъдат правилни. Ако не разбират този закон, те винаги ще се разправят по обикновен начин: с грубости, насилие и бой.

Сега, като говоря за мъжа и жената, аз нямам предвид техните външни форми. Аз разглеждам мъжа и жената като принципи, които действуват в човека. Диагоналът АВ представя още отношението между силите на дясното полушарие на мозъка и цялата дясна страна на човешкия организъм. Диагоналът СD представя отношението между силите на лявото полушарие на мозъка и цялата лява страна на човешкия организъм. Силите от дясната страна на човешкия организъм и тия от лявата страна трябва взаимно да се уравновесяват. Тия сили се проявяват както чрез тялото на човека, така и чрез неговите мисли и чувства. Това е цяла наука, цяла философия, върху която трябва да размишлявате. В първо време, колкото и да размишлявате, във вас, във вашите мисли и чувства ще се образува една каша. Не се плашете от кашата, нищо лошо няма в нея.

Когато грънчарят взима глина, какво прави с нея? Преди да видим хубавите грънци, ние виждаме кашата, от която грънчарят вае своите красиви форми. Какво прави домакинята с брашното? Тя взима брашното, замесва го с вода и образува от него каша. После туря в тази каша малко квас, замесва го добре и кашата се превръща в тесто. Тя оставя тестото да втасва, след което го разделя на няколко хляба, които носи на фурната да се пекат. Щом хлябът се опече, всички се нареждат около масата и започват да ядат. Ако домакинята не може да меси хляб, тя ще остави брашното настрана и то ще се разпилее. Който знае да меси, той ще превърне брашното в каша, от която после ще опече хубав, топъл хляб. Който не знае да меси, ще остави брашното да го разпилее вятърът. Та когато идеите на човек се превърнат на каша, той правилно се развива. Щом има каша, ще има и тесто. Щом има тесто, и хляб ще се пече. В такова положение се намира и ученикът в училището. Влиза учителят в клас и започва да предава урок. Урокът е мъчен, задачите са мъчни и в главата на ученика става цяла каша. Връща се дома си и започва да учи; размишлява върху задачите 10-15 минути и незабелязано умът му се прояснява и той започва да разбира.



Сега да допуснем, че имате един ъгъл АСВ, на върха на който седите вие и чрез тръбата D наблюдавате в пространството. По едно време забелязвате, че едно микроскопично тяло се движи пред вас и образува дъгата АВ. Ако дъгата на този ъгъл се увеличава, това показва, че тялото се приближава към вас. Ако пък дъгата се намалява, тялото се отдалечава от вас. Такива заключения може да направи само умният човек. Обаче невежият не вади никакви заключения от това, че ъгълът се увеличавал или намалявал. На същото основание ние можем да правим заключения за отношенията на хората едни към други, според това дали те се приближават или отдалечават. Какви са отношенията на хората към вас, ако те постоянно се отдалечават? Когато едно тяло се отдалечава от земята, то е неприязнено настроено към нея. И обратно: когато земята се отдалечава от едно тяло, тя не е разположена към него. Колкото повече телата се приближават едни към други, толкова по-голямо е взаимното им разположение.

Когато се говори за разположение на хората едни към други, това не подразбира разположението на апаша, който има предвид да обере някой човек. Да бъде един човек разположен към друг, това значи да бъде той в хармония с него; между мислите, чувствата и постъпките на тия двама души трябва да има съответствие и съгласие. Само такива хора могат да се приближават един към друг. Всяко приближаване между двама души представя приятно съзвучие между два тона. Когато гледате звездите на небето, вие спирате погледа си на една или на друга звезда. Защо? – Понеже една от звездите привлича вниманието ви повече от другите. При това една звезда привлича вниманието на един човек; втора звезда привлича вниманието на друг човек и т. н. Какво показва това? Това показва, че между трептенията на една звезда например и даден човек има известно съответствие. Тази звезда е свързана с дадения човек и взима участие в неговия живот, помага му. Казват за Наполеона, че той имал определена звезда, която винаги му помагала.

Казвам: Всички живи, разумни същества във вселената, които съдействуват за нашето подигане, за нашето усъвършенствуване, са в съгласие с нас. Щом знаем това, ние трябва да се пазим да не разваляме отношенията си с тях. С други думи казано: „Не разваляйте това, което Бог е съчетал." Ето защо целта на Школата е да помогне на учениците да разбират вътрешния смисъл на Божествения живот. Това разбиране пък ще разшири съзнанието им, а щом съзнанието им се разшири, Божествената светлина ще проникне в техния живот. Щом животът им се осветли и осмисли, те ще придобият вътрешен мир. Много учени и религиозни хора казват, че имали светлина в ума си, топлина в сърцето си, мир в душата си, но тази светлина и топлина, този мир, за които те говорят, са обикновени състояния у тях. Те днес имат светлина в ума си, утре я изгубват; днес имат топлина в сърцето си, утре я изгубват; днес имат мир в душата си, утре го изгубват. Когато Божествената светлина и топлина дойдат в ума и сърцето на човека, те не го напущат, докато той сам не затвори кепенците на своите прозорци. Съвременната наука е само един метод за човека да му покаже как да нареди живота си по-добре, да му услужи, но не и да просвети съзнанието му. За разумния науката е благо, но за неразумния тя е нещастие. Всяка наука оказва известно влияние върху мозъка и способностите на човека. Всяка наука упражнява известно влияние и върху чувствата на човека.

И тъй, когато се говори за наука в широк смисъл на думата, се разбират методи, които навеждат човека към права мисъл, към правилни схващания за живота. Казвате: „Какво да правят ония, които не са учили, както и ония, които нямат възможност да учат? Според мене всички хора учат и всички хора имат възможност да бъдат учени, само че някои хора минават през официални училища и ускоряват учението си, а други минават само през практическата житейска школа. Майката, бащата, приятелите, обществото са учители за човека от най-ранната до най-късната му възраст. Светлината, топлината също така са учители за човека. Когато малкото дете изгори пръста си на огъня, втори път то не посяга към него. От книга ли се е учило то? – От опит. Вземете животните например, и те правят дрехите си съобразно климатическите условия. Кой ги е научил на това? Природата, самият живот ги учи какво да правят, как да се предпазват от лошите условия. Птиците, без да ги е учил някой, разбират от астрономия, познават кога какви промени ще станат с времето. Пчелите пък, хиляди години преди човека, са знаели изкуството да правят мед и днес дохождат с готово изкуство в себе си.

Сега, като се наблюдава развитието на съвременния човек, вижда се колко обикновен живот той прекарва. Съвременният човек се занимава с обикновени работи: колко години ще живее, отде да намери средства за по-добър живот, как ще прекара старините си, кога ще умре, как ще го погребат и т. н. Тези въпроси развиват обикновени способности. Време е вече човек да работи за събуждане на висшите способности на своя мозък. Иначе, да се живее с обикновени разбирания за живота, това не е никаква философия. Когато хората мелят житните зърна, от Бога ли им е заповядано? Никъде не е писано, че житото трябва да се мели на брашно. Меленето на житото е човешко изобретения. В бъдещата култура воденици няма да има. Да се мели житото, това не представя някаква наука. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните им сокове, изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо най-добре е житото да се не мели, да се яде сурово,но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне и в този вид, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. Казвате: „Де ще се намери толкова време, всеки ден да се вари жито?" Вярно е, че това е малко непрактично, но щом човек съзнае ползата от житото, той ще намери начин как по-лесно и скоро да го вари. Умният човек може да свари житото за десет минути, а глупавият ще го вари часове. Умният човек лесно се справя с мъчнотиите, с неблагоприятните условия, в които животът го поставя. Глупавият, обаче, не може да се справя с мъчнотиите в живота. Като се оплете в тях, той прилича на петел в кълчища, не може да се освободи. Понякога и съвременните учени мязат на петли в кълчища. Те влизат в кълчищата и с години не могат да излязат навън. Казвам: Не туряйте краката си в кълчища. Ако не сте научили някой закон, стойте вън от кълчищата и предете. Ако влезете в кълчищата с краката си да изследвате, ще се оплетете в тях.

И тъй нужно е повече светлина за ума, повече топлина за сърцето и мир за душата, за да може да се внесе по-голяма широта в живота, да може човек да работи правилно и хармонично.

Тази година трябва да започнете с разбирането, да имате дълбоко разбиране за истината. За тази цел трябва да се молите да придобиете повече светлина в съзнанието си. Казвате: „Защо трябва да се молим? Бог знае всичко. Той разбира нашите нужди." Аз взимам молитвата като условие за придобиване нещо. Не може човек да придобие нещо, ако не се моли. Вървиш по пътя, но си много уморен. Една кола те настига и ти веднага се обръщаш към коларя с думите: „Моля ти се позволи ми да се кача на колата ти. Много съм уморен. Ще платя, колкото искаш." Гладен си, отиваш в гостилница и казваш на гостилничаря: „Моля дай ми нещо от това, което си сготвил." Дето отиде човек, каквото пожелае, той все трябва да се моли. Молитвата е разговор, общение с Бога. Отиваш на училище, но не можеш да разбереш някои работи, обръщаш се към Господа и казваш: „Господи, моля Ти се изпрати ми Духа си чрез някои от моите напреднали братя да ми помогнат да разбера уроците, които се преподават в училището.

Някои ще кажат, че и без молитва може да се живее добре, че и без молитва може човек да учи. Така е и без молитва може. Молитвата не е задължителен акт, тя е свободен акт на човешката душа. Само свободният, само разумният човек може да се моли. Лудият моли ли се? Лудият не се моли. Той се отличава по това, че непрекъснато повтаря една и съща история. Той не внася нищо ново в съзнанието си. Как полудяват хората? Оберат някой човек, вземат парите му и той започва да повтаря: „Отидоха парите ми! Нямам с какво да живея, гладен ще умра, ще се съсипя и т. н." Като държи все тази идея в ума си, най-после той се умопобърква. Кажете на този човек, че ще му върнат парите, че след няколко месеца ще има още една къща, и той ще се поправи. Значи, щом внесете една нова идея в ума на побъркания човек, той дохожда на себе си. Бог, който е всемъдър, така е създал света, че условията на живота постоянно да се променят, да не остане съзнанието на човека заето само с една идея, но постоянно да се обновява. Не съсредоточавайте мисълта си на едно място, но гледайте на всичките условия като на възможности за вашето развитие. Ако изгубите едно, ще спечелите десет; ако изгубите десет, ще спечелите сто; ако изгубите сто, ще спечелите хиляда и т. н. Такъв е законът в разумния живот.

Сега мнозина ще ви привеждат стихове, че еди-кой си пророк казал това, еди-кой си казал онова и т. н. Да, всеки пророк е казал нещо, но това, което е казал, се отнасяло за специални случаи. Много от казаното представя временни условия на живота. То не е нещо абсолютно, за вечни времена. Има неща, казани от пророците, които се отнасят за вечността, но човек трябва да различава тия неща от временните, преходните. Как ще изтълкувате думите на майката към детето: „Слушай, да не ходиш на реката да се къпеш; убивам те, ако се удавиш!" Питам: Как може да се бие удавен човек? С това тя иска да каже, че ако то се удави, тогава отношенията между нейната и неговата душа ще се изменят. Тя не ще може вече да изпраща силите на своя живот в неговия. Тя иска с това да му каже: „Не отивай на реката да не се удавиш, защото ще прекъснеш условията на живота си. Прекъснеш ли тия условия и връзката между моя и твоя живот ще се прекъсне." Тези думи днес са изопачени. Затова всеки трябва да си каже: „Аз не трябва да върша глупости, необмислени работи, с които да прекъсна връзката между разумния живот и своя живот." Между Бога и човека има връзка, която не трябва да се прекъсва. Щом тази връзка се пази, между мислите, чувствата и постъпките на Бога и човекът ще има постоянен прилив, постоянен живот. Животът трябва да тече непрекъснато от Бога към нас и от нас към Бога.

Казвам: Вие трябва да бъдете положителни, да можете правилно да давате и да възприемате. Щом сте положителни, вие ще можете правилно да възприемате знанията, които ви се дават. Щом ги възприемете правилно, ще можете разумно да ги приложите. Знанието идва и заминава. Който може да го възприеме и приложи правилно, само той ще се ползува. Вие можете да го използувате, имате всички условия за това. Обаче молете се да дойде повече светлина в умовете и сърцата ви. Работете усърдно да развивате ума и сърцето си. Гледайте тази година да се обезсърчавате по-малко, отколкото миналата година.

Изпейте сега „Махар Бену Аба".

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, живот, светлина, има, съзнание, жена, ум, представя, жито, условия, отношение, бъде, каша, аз, сили, мисли, бог ,

Общ Окултен клас , София, 22 Септември 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder