НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Педагогически правила

СТАР ПРАВОПИС

Педагогически правила

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, има, обича, всички, деца, сега, човек, бог, дете, хора, свят, казвам, любов, казвате, обичаш, природа, място ,

Младежки събори , София, 9 Юли 1926г., (Петък) 7:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


7 ч. с. петък, 9 юли. Учителя

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината.

Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. Вашите философски възгледи не важат за природата и за природните явления. Те важат само за вас. Но природата има други мерки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи с разумни мерки, начини и методи. Как се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъл във вашия ум и да ви занимава. Отде е дошла, как се е появила и от кое място? - Не знаете. Казвате: имам една мисъл в главата си. На кое място в главата ви е тази мисъл? - Не знаете, не можете да определите. Дотогава, докато не можете да определите мястото на тази точка, или на тази мисъл, или на тази идея, тя е преходна, върху нея не можете да градите. Тя е самарът на живота ви. Точката А подразбира, че съществува друга една точка - В. Щом започнеш да мислиш, това показва, че друг някой преди тебе е мислил. Щом дадена мисъл съществува още, това показва, че някой преди тебе е мислил и твоята мисъл е отражение на неговата. Никоя мисъл не излиза самостойно. Ти не си някой гениален човек, който може да роди мисълта. Тази мисъл възниква от друг ум, а в твоя ум тя се явява само като отражение.

Аз искам сега да ви наведа на основния закон в педагогията. Какво значи, според педагогията да отхраниш един човек? Педагогът ще отговори: да отхраниш един човек, значи да му даваш достатъчно храна - нищо повече. Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъде да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси. По същия начин учителят е един готвач, който е длъжен да има само около десетина-двадесет тенджери, за да приготви храна за децата си. Той запитва децата си: "Какво искате да обядвате днес"? Те му казват, какво искат. Той им сготвя, сипва на всяко дете в паницата му и по-нататък не се бърка, оставя децата сами да се хранят. Това е педагогия!

Ще ви запитам: какви педагози имат рибите? Какви педагози имат вълците? Какви педагози имат овцете? Какви педагози имат щъркелите? Какви педагози имат орлите, гълъбите, кокошките? Какви педагози имат растенията? Гледаш, цяла гора от безброй дървета, заели грамадно пространство, развиват се, растат сами нагоре. Питам: кой педагог научи тия дървета, как да растат нагоре с върховете си и как да се посяват? Ние като се бъркаме в работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнем да се развиваме според методите на природата и току-виж, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Посадиш едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човeкът, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка от ябълка, или от дюля, иска да я присади върху една круша. Излeзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сyществува ли в природата? Такива дървета съществуват, но по отделно, всяко за себе си, а не върху едно и също дърво. Ако върху едно и също дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човека, на педагога. Половината от това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодът на туй дърво ще бъде ли едновременно круша и ябълка? Плодът на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Те ще си дойдат до старото положение.

И тъй, днешното възпитание, което педагозите прилагат, е присаждане, и след като човек умре, ни помен не остава от тази педагогика. Даже след всеки тежък изпит, който прекарваме в живота си, нашите възгледи, по някой път, претърпяват коренни преобразувания. И тогава вие казвате: аз не мисля вече, както по-рано. Казвам: де отидоха неговите по-раншни възгледи и мисли? Да кажем, някой мисли, че демокрацията ще оправи света. Обаче, хване го някоя тежка болест, или с други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и след туй става монархист. Казва: демокрацията не може да оправи света, монархизмът ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмът. После пък става обратното. След това се явяват други проекции на точки, става превръщане на силите - нашите възгледи се превръщат. Днес можеш да бъдеш демократ, утре - монархист, и обратно. Днес можеш да вярваш в педагогиката, утре да кажеш: никаква педагогика не съществува. Не, това не значи, че педагогиката не съществува в света. Нещата в света, в живата природа са организирани, няма какво ти да ги възпитаваш. Ти трябва само да подпомагаш.

Според моите възгледи, или според възгледите на природата, всеки човек се ражда организиран вътре в себе си. Може ли един идеал, според всичкото изкуство на педагогиката да преобрази един вълк? Френолозите са доказали, че някои хора, колкото и да ги възпитаваш, каквато религия и да им проповядваш, както и да им говориш за Бога, щом ги оставите пред някоя каса, отварят касата и я обират, имат слабост към парите. В този случай, всички тия възгледи, които си им присадил, че има Бог, че има закон на възмездие - падат. Те не могат да се самовладат. Де отиде тяхната педагогика?
В какво седи първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е следното: бащата трябва да обича сина си, и майката требва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синът трябва да обича баща си, и дъщерята трябва да обича майка си. Това е смяна на енергии. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъв е законът. Има синове, които са много привързани към бащите си, само за тях говорят. От гледището на педагогията, ако майката иска да привлече сина си на своя страна, трябва да разбира законите на природата за превръщането на силите. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Как действа законът за превръщането на силите? Ако синът обича баща си идейно, майката, за да привлече сина си към своя страна, и тя трябва да обича мъжа си. Не го ли обича, всичките и усилия са напразни. Тогава, освен че няма да го привлече, но в сина ще се зароди отвръщение към майката. Значи, начинът за превръщане на силите е следният: ако синът почувства, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вярно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освен че няма да я привлече, но ще я отчужди от себе си. Какво се изисква от него, щом иска да привлече дъщеря си? - Той трябва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде от своите чувства и на бащата.

Сега, вие казвате, че ще възпитавате. Как ще възпитавате едно дете? Най-първо ще видите, дали туй дете ви обича. После ще наблюдавате, кого обича това дете. Някой път учителите си правят илюзии, че децата им ги обичат. Някой път любовта на децата е користолюбива. Те носят на учителите си цветя, подаръци, но това още не е истинска любов. Учителите трябва да знаят, че едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. Много деца разбират закона на внушението, закона за трансформиране на енергиите по-добре от бащата и майката. Запример, често срещаме генерали на бойното поле или другаде някъде при изпълнение на своята длъжност, строги, неотстъпчиви, нищо не може да ги помести от тяхната позиция или от тяхното решение, никой не може да им повлияе. Но гледаш един от тия генерали, щом дойде при него детето му, поглади баща си по главата, по челото, целуне го, изведнъж бащата омекне, отстъпва. Каквото каже това малко дете, бащата слуша - сърцето му се отваря. Значи, детето разбира добре закона за трансформиране на енергиите и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии в сърцето на бащата, и той е готов да изпълни неговото желание.

Та казвам: според мене, вие не можете да приложите никаква педагогика в свeта, ако нямате любов към Бога, ако не обичате Бога. Това е основният закон. Вие ще излезете с вашите възгледи и ще кажете: казано е в Писанието, че Бога никой никога не е видял. Значи, този Бог е някаква безименна точка. Той е непроявеният Бог. Той не иска да знае нищо за вас. Но проявеният Бог, Когото вие познавате, има връзка с непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Бог, а обичате и познавате проявения Бог, то чрез Него ще се свържете с непроявения. Тогава и непроявеният ще ви познава. Сега, ще ви представя едно математическо противоречие. Проявеният Бог живее само в едного, а непроявеният живее във всички. Как ще разберете това нещо? - То е една велика математическа задача. Проявеният Бог живее само в едного, само на едно място. Той не е на много места. Непроявеният е на много места. Следователно, когато кажете, че Бог живее в нас и ние живеем и се движим в Него, това е начин за трансформиране на енергиите. Когато кажем, че всички трябва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говорите Истината. Но щом вие кажете: знаете ли, че Бог живее в мене? - Това вече е проявлението на Бога във вас. Той се проявява.

Та когато казвате, че Бога никой никога не е видял, това е търговски израз, една търговска сделка. Защо казвате така? - Имам да взимам пари от вас. Идвам да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавам, нито пет пари в джоба си имам. Да, ако кажете, че ме познавате, трябва да ми дадете парите, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Аз имам везни у дома си и ви казвам: ела у дома, аз ще ви претегля на везните и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Претегля ви без дрехите, зная колко тежатат, отбележа си всичко това и виждам най-после, че остават още 10 грама. Това е теглото на парите във вас, т. е. на златото, което имате в себе си. Казвам ви тогава: вие имате 10 грама злато в себе си, извадете го навън!
Сега ще разгледаме другото положение, в което хората често изпадат. Те казват, че светът е неуреден. Това е тяхното субективно схващане. Те мязат на Настрадин-ходжа, който казвал, че когато умре жена му, половината свят ще се свърши, а когато умре той целият свят ще се свърши. Това е вътрешно, субективно схващане. Спечелиш малко пари, направиш си къща, сВетът, малко се е оправил. Изгубиш къщата си, изгубиш здравето си, уволнят те от служба, казваш: светът се е развалил. Действително, твоят субективен свят се е разстроил. Но тия промени, които може да станат в твоя субективен свят, външният свят даже не ги е почувствал.

Ние изпадаме в заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трябва да възпитаваме хората, а трябва да бждем съработници на Бога! Понеже Бог е най-стрият от всички, Той е имал време да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучим и приложим някакъв педагогически метод, трябва да отидем при Бога. Той държи всички педагогически методи в своята архива. Най- старият педагог е Господ, при Него идете! Той има всички методи, ще ви каже, какъв метод е прилагал за всяка епоха. И за новата епоха има определен метод. Той ще ви каже: ето, този е педагогическият метод за новата епоха.
Сега ще ви приведа друга мисъ. Искам например, да се разговарям с една птица, или пък искам да се разговарям с една риба. Това са две разумни същества. Едното разумно същество живее във водата, другото - във въздуха. Какво трябва да направя, когато искам да се разговарям с рибата? Тя не може да дойде при мене, аз трябва да сляза при нея, във водата трябва да отида. За да отида във водата, трябва да снема дрехите си и да стана като нея, с люспи. Затова, аз ще си туря люспи като нейните и ще говоря на нейния език. След това искам да говоря с птицата. Какво трябва да направя? - Трябва да стана птица, да ми израснат криле, и да литна във въздуха, да хвърча като нея. По този начин и всеки човек трябва да се изучава специфично. Учителят има една от най-трудните задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 деца в отделението или класа си, това са 30 свята, цели 30 микрокосмоси. Знаете ли защо е мъчно да се възпитават хората? Ще ви кажа. Във всяко дете има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правят? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, с която вие трябва разумно да се справяте. Аз говоря за разумната енергия, която е скрита в душата на всяко дете, на всеки човек. Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира, говориш ли му истината, или не. Децата като излязат из училището, казват: нашият учител не изведе тази работа добре, т. е. не говори истината. И няма да се мине дълго време, те ще го накарат да лъже, те ще го опитат. Най-после ще кажат: както мислехме, точно тъй излезе, учителят ни не говори Истината.

Днес някои от учителите се заблуждават, мислят, че децата не разбират много неща и казват за тях: деца са те! Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стените, тъй ги познавам аз. Впрочем, аз не съм учил деца, и това, което говоря, то са мои математически изводи. Отде ги вадя? - От общите закони. Аз съм работил и работя с големите деца, тях см опитвал. Но и малките и големите деца са все деца. Това сжа само отношения, това са само различни семенца.
Всеки човек, всеки индивид можем да си представим като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обем, при което разширение тя увеличава и своята деятелност. Това обаче не са нови енергии, това са енергии, които и по-рано са съществували, само че сега са по-интензивни, имат по-голям кръг на дейност. Някой казва: аз сега съм по-възрастен, повече разбирам и повече неща мога да направя. Така е, но трябва да знаете, че туй, което сте носили в детинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, в това си положение, няма да се спрете. И за в бъдеще ще продължавате да се развивате, защото имате ред други сили в себе си, които чакат своето проявление.

За сега сте големи деца, а за в бъдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажем, че живеете хиляди години. Каква ще бъде опитността, която ще придобиете за това време? - Най- напред ще се разширявате, после ще настане едно вдетиняване, след това пак разширение и т. н. Какво значи вдетиняване? - То е процес на пресяване. Децата се спират само върху неща, които са необходими за тях, тене се занимават с ненужни работи.

Сега, аз няма да се спирам Върху думата "педагогика". Тя е външно нещо. Нека се занимават с нея тия, които имат достатъчно свободно време. Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, за подчинение, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш, какво нещо е Истината. Например, някой чел някаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитер бил такъв, че Сатурн бил такъв, но виждам, че той не разбира нищо от тази материя. Астрологията е отвлечена наука. Няма нито един астролог, който да разбира, какво нещо е астрологията в нейния дълбок смисъл. Астрологията не е нищо друго, освен физиология на душата. Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме Влиянието им Върху човешката душа. Тя е цял космос, съвокупност от необятни сили, които действат и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 дена, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с първото си положение става ангел. Бубата трябва да стане човек, човкът - ангел.

Сега, изчислете, тия 40 дена, на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1,000 години. Значи, човекът, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години. Но трябва да знаете, че това голямо число години, това са само разумни точки, през които трябва да минавате в духовния свят всеки ден. Ден е само за този, у когото съзнанието извършва нещо. Ако съзнанието ви е будно, имаше ден; ако съзнанието ви не е будно, никакъв ден няма за вас, тъмнина е в духовния свят. Следователно, щом съзнанието ти в този свят не е будно, усещаш нощ; щом е будно съзнанието ти, усещаш ден. Ония хора пък, у които съзнанието е непреривно будно, имат постоянно ден. Вие можете да приложите този закон на земята. Ако искате да прогресирате, непременно трябва да имате в съзнанието си поне един непреривен ден. Значи, при каквито мъчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставят, вашето съзнание трябва да е винаги будно. Вие ще кажете: условията са тежки, не можем всякога да бъдем будни. Оставете това нещо! Когато говорим за условията, аз ще ви обясня, какво нещо са те. Условията на живота са продукт на нашия дух. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тях, но сме забравили това нещо, и условията днес са ни станали господари.

Да Ви изясня мисълта си с един пример. Представете си, че 200 души градят един съвременен модерен параход с турбини, но пропуснали нещо при изчисленията, вследствие на което параходът се завършил с един малък, незабелязан дефект. Качват се на този параход и тръгват с него по великия океан. Дойдат до някое място, турбините не работят. Турят въглища, но не достига нещо, изчисленията излизат криви. Казват: условията са такива. Питам: коя е причината, че тия хора в парахода се намират в туй трудно положение? Природата ли създаде тези затруднения, или те сами си ги създадоха? - Те сами си ги създадоха. Следователно, сегашният ни живот, сегашните обстоятелства, в които живеем, не са творба на Бога. Аз не говоря за душата, за Божественото в човека, а за проявите на човешкия ум и човешкото сърце. Параходът, в който сме влезли, е наше произведение, следователно и условията на живота са от нас създадени.

Наредбата на нещата, законите, които създадоха учителите, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законите, казвате: да, но трябва да знаете, че Господ създаде този параход. Не, вие създадохте този параход. Защото, ако кажете, че Господ го е създал и пропуснал нещо в него, а при това подържате, че Бог е всемъдър, значи излиза, че и на Бога липсва нещо. Какво е тогава вашето мнение за Бога? Това, че някъде в природата се срещат някакви изключения, говори за някакво отклонение от разумните закони на природата. Дето има отклонения от природните закони, там Бог не е работил. Когато говорим за Бога, подразбираме ония отношения на душата, в които няма абсолютно никаква погрешка. Когато аз мисля правилно, когато мисълта ми е Божествена, не правя погрешки. Тогава в мене няма никаква алчност за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвам, че нямам нужда от тия неща, подразбирам, че имам всичко на разположение. Не мислете, че духовният човек няма нужда от храна и не трябва да се храни. В него процесът на храненето ще бъде непреривен. Аз разбирам яденето в широк смисъл на думата.

Вие сега сте в точка А, която представлява физическия живот, но когато влезете в точка В, т. е. в духовния живот, тогава яденето във вас ще бъде един непреривен процес. Това е дълбока мисъл, която не може да бъде напълно възприета и добре разбрана от вашите умове, защото днес органит на човешкия мозък не са в състояние да я възприемат. Защо? - Понеже всяка Божествена мисъл като дойде във физическия свят, изисква реализиране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нямате материал за реализирането и, и се уплашвате. Запример, идеите - да се самопожертваме, да живеем един за друг, да се обичаме, да се възпитаваме - това са все Божествени идеи, които остават неразрешени. Да възпитаваш човека, това значи да започнеш от себе си. Разбира се, тази опитност, която имат учителите, е полезна, тя е извлечена от природата. Туй което е вярно във възпитанието, което учените са придобили като резултат на своите опити, прилагайте и вие, служете си с него. Днес има много системи за обучение. Запример, по колко часа на ден трябва да се занимават децата в училището? С кой предмет трябва да започнат? Човек трябва да започне с обективния ум, с наблюдението. После, при втората фаза в развитието си, човек трябва да работи със субективния си ум. И най-после, от тези два метода той трябва да извлече третия - разумния метод, който ще го доведе до изводите на Божественото, т. е. до философския метод.
Значи, най-първо трябва да се започне с материалните, с видимите работи, всичко трябва да бъде обективно. Когато казвам, че трябва да се чистят изворите, това е символ. Аз няма сега да ви обясня този символ. Понеже децата са материалисти, разсъждават обективно, в тях не е развит още субективния ум, затова вие ще заведете детето при някой извор и ще му кажете: "Хубав ли е този извор"? - Хубав е. "Водата му чиста ли е?" - Чиста е. "Ти радваш ли се на този извор, като гледаш водата, как приятно, хубаво блика?" - Радвам се. "Хубаво, тогава очисти този извор!" Детето очиства извора от камъчета, клончета, листа и др. След това вие ще му кажете: "Виждаш ли, и твоето сърце трябва да е тъй чисто!" Ще започнеш да разправяш на детето, че в сърцето му не трябва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гният - изобщо никакви външни тела. И то трябва да очисти своя извор - сърцето. Това е един метод за възпитание. След туй, ще дадеш на това дете едно семенце и ще му кажеш: "Посей това семе в земята!" То ще го посее. "Полей го сега!" Полива го. След това ще му дадеш една ябълка или една круша да си хапне и ще започнеш да му разказваш, как в последствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходиш често с детето заедно да наглеждаш, как расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правиш изводи за някои процеси, които стават в душата на детето.

Най-първо учителят трябва да накара детето да мисли, и след туй трябва да започне възпитанието. При възпитанието учителят трябва да се постави на същото равнище, на което са и децата. Той не трябва да казва на децата: хайде да отидем на разходка, деца! Не, той трябва да влезе при децата и да каже: деца, аз искам да отида на разходка. Вие искате ли да отидем на разходка? Той като каже, че иска да отиде на разходка, тогава и децата ще пожелаят. Те обичат свобода в действията си, а не заповеди. При това, учителят трябва да спазва известна дистанция в отношенията си към децата. Ако той е истински педагог, няма да гали някое дете пред другите. Това ще внесе дисхармония между децата. Учителят трябва да се пази да не взема от децата никакво цвете, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъв обективен предмет. Той трябва да каже на детето: ако ти ме обичаш, ще ме заведеш във вашата градина и от дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми предложиш един плод. Ще кажеш: Учителю, този плод съм определил за тебе. Тогава учителят ще каже: "Много ти благодаря, аз сам ще си откъсна този плод". Рече ли туй дете да ти даде в ръката този плод, това ще внесе съблазън. Ако аз имам градина и възпитавам едно дете, ще му кажа: ето, този плод е за тебе. Качи се на дървото да си го откъснеш сам! Това дете като се качи на дървото, в него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелност. Този е новият дух на възпитанието, свободен от всякакви предубеждения. Другояче, в учениците ще се зароди мисълъта, че учителят обича едни деца повече, а други по-малко. По този начин именно в детето ще има импулс. Този е Божествен метод.

По същия закон ние трябва да викаме Бога. Бог никога не иска да Му дадем нещо в ръка. Той все дава, но когато ти Му дадеш нещо, трябва да Го повикаш пред дървото на твоя живот, на твоето сърце и да му кажеш: Господи, аз съм предназначил този плод от толкоз векове само за Тебе, откъсни си го! Като го откъсне Господ от дървото ти, ще почувстваш една голяма радост. Туй е смисълът на живота.

Някой казва: как да познаем Бога? - Като живеем чист и свят живот. Тия думи, обаче, са неразбрани. Знаете ли какво значи да живееш чист и свят живот? Няма какво да ви казвам, всички знаете, но не искате да го живеете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живеете, да са такива - то е друг въпрос. От чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирам и това. Вие не можете да се проявите във вашия свят тъй, както желаете, за което си има причини. Аз виждам причините. Вашите дрехи са кални, дъжд постоянно ви вали. Аз няма да ви питам, защо сте се окаляли така. Казвам: много добре постъпвате. Виждам друг някой, облечен много хубаво, със сухи дрехи, казвам му: много добре постъпвате, във вашия свят дъжд не вали, кал няма. Съберат се двамата и се разговарят. Единият казва: защо не си облечен с нови дрехи? Другият казва: какво си се облякъл цял в ново? Какво си се надул като някой пуяк? И двамата не разбират от езика си. Така е за всички хора. Нашите светове, в които живеем, са разумни. В туй отношение, всеки човек представлява особен свят.

Често аз ви наблюдавам като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. Няма какво да ви залъгвам, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господ ви е родил. По някой път вие правите представление. Запример, някой от вас е виден професор в университета, но играе на сцената ролята на някой клоун. Играе той тази роля, криви се, превива се пред публиката. Казвате: този професор там какво се криви, с всичкия си ум ли е? "Какво да прави човекът? Такава му е ролята!" Авторът написал тази смешна роля, и той се мъчи да влезе в нея, да я представи добре, да схване мисълта на автора. Не, не трябва да казвате, че тази роля е смешна. Според нас, тя не е смешна. Някой мислят, че само у тях има съзнание за срам. Знаете ли, че и паунът се срамува когато опадат перата от опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му са на място, той като те види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснат перата, как излиза! Върви, поглежда навсякъде, казва: "Аз съм героят на деня!"

Съвременните хора трябва да обръщат голямо внимание при възпитанието на децата върху техните желания - тях да направляват и канализират, понеже децата имат повече желания, отколкото трябва. В това има една опасност за децата, а именно: често ние поощряваме някои деца повече, отколкото са вложените дарби и способности в организма им. После, някой път вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трябва да се доизкажа. В това нещо и съвременните учители бъркат. Те мислят, че добрият учител седи в това, да развие напълно, всестранно своята мисъл. Какво ще остане тогава за детето? Нали и неговият ум трябва да работи? Не, нещастие е, ако рече човек да се доизкаже напълно. Изворът, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвайте! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която с хиляди години расте. Тя е девствена наука.

Някои казват: не може да се вярва на педагогиката, тя не е установена наука. Установените науки, това са баби. Математиката била установена наука. Математиката е вярна наука, но не и установена. То значи, че туй, което прилага в дадения случай е вярно. Като казвате, че математиката е установена наука, питам ви: какво разбират съвременните математици от онова живо приложение на математиката в живота си на земята? Айнщайн като развива своята теория, навлиза в нова област на математиката. Както виждате, има области в математиката, които едва сега се засягат. Как ще изясните един умствен процес математически? Как ще изясните един сърдечен процес математически? Тия процеси могат да се изяснят математически, понеже всяка душа се определя с известен род енергия. Трябва да знаете, например, какви елементи влизат при всяка една любов. Следователно, математически може да се изчисли при една приятелска любов, какви елементи влизат. Качествата на приятелската любов може да се разложат и от нея ще се получат около десетина елемента. Ако река да ви говоря за тия елементи, трябва дълго време да ви разправям, какви са тия елементи и какви елементи съдържа изобщо всяка любов. Любовта, който вид и да е, не е само един елемент, тя е сбор на сили, сбор на елементи. Значи, в химическо отношение, тя е сложно тяло или съединение. За да любиш някого, ти трябва с векове да събираш тази енергия. Идва някой при мене и ми казва: аз любя много. Аз започвам да изчислявам неговата любов и виждам, че тя ще изтрае едва една година. За толкоз време той има енергия. След година в него няма да остане ни помен от тази любов. Защо? - Толкова енергия има той, няма повече.

Любовта за да се прояви, изисква енергия. За всяко нещо се искат условия. Например: търговията става с пари; яденето става с храна. Ядене има, докато има какво да се яде; няма ли ядене, какво ще ядеш? Следователно, любовта е един сложен процес. Най- първо казвате: да има кого да обичам! У вас най-първо се заражда едно желание, един импулс да обичате. Такива желания са събрани на едно място, може би с милиони, докато най-после те се олицетворяват в твоя приятел, например. Ти вложиш в него своето чувство и казваш: аз се радвам, че мога да обичам, че си намерих един приятел. Това е израз на Божественото у вас. Но когато кажете, че обичате всички, това означава друго нещо вече, аз разбирам закона. Не искам да ви осмея, но казвам, че проявеният Бог се проявява в едного, а непроявеният - във всички. За нас, в дадения случай, реални са само тези неща, които имат отношение към абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събират всички наши чувства, идеи, убеждения, движения, всички общества и т. н.

Затуй, всеки от вас трябва да бъде педагог! Тук има богат материал за педагогиката. Ще се ползвате от светската педагогика, ще разучвате данните, фактите, които тя дава, ще ги преработвате, а същевременно ще внасяте и нещо ново в нея. Не мислете тясно, не бивайте тесногръди! И в светските хора Бог живее. И в нас Бог живее. Сега вие се делите и казвате: ние сме духовни, а те не са духовни. От гледището на непроявения Бог, всичко в света е духовно. Ако нещата нямаха място в живота, в природата, тогава нищо нямаше да съществува. Туй, което се проявява в даден случай, от него има нужда природата.
От това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабост. То не е слабост, нито е погрешка. Ако във вас се появи енергия на гняв, не считайте, че този гняв не е на място. На място е. Яви се във вас някакво желание. Не считайте, че туй желание не е на място. На място е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намери път, вие не му туряйте гем. Оставете туй желание да си върви като река в това Божествено, безкрайно направление на Божествения свят. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпрос. То е подпушване. Аз и друг път съм обяснявал това. Ако имате светлина, въпросите ще се разбират; ако нямате светлина, не могат да се разбират. Щом кажете, че не разбирате даден въпрос, аз зная вече, че в съзнанието ви няма светлина. Казвам: ключът n6 е затворен, завъртете този ключ! Вие завъртите ключа. Питам ви след това: разбрахте ли този въпрос? - Разбрах го. Друг казва: аз не вярвам в Бога, не разбирам този въпрос. Казвам: ключът n7 е затворен, завърти го! Завъртиш ключа, казваш: разбирам сега. Не разбираш какъвто и да е въпрос. Защо? - Липсва ти светлина. Завърти ключа! Дойде ли светлина, всички хора вярват в Бога, всички хора могат да обичат, всички хора могат да се проявят. Така и всеки от вас може да стане човек, но то е само въпрос на време и съзнание. Аз съм ви казвал в една от лекциите, че във вечността се крият всичките възможности.

Да се върнем към сегашния ви живот. Щом се намерите в противоречие със себе си, това показва, че вие отричате нещо, някакъв факт. Неверието, запример, е резултат на отричането. Някои хора отричат Бога и вследствие на това се явява неверие. Неверието противоречи на факти, които съществуват в света. Следователно, всички онези, които не вярват, усещат, че са в стълкновение с нещо, тласка ги нещо. Какво ги тласка? - Този факт именно, който те отричат. Те са в противоречие с проявеното А. Този факт постоянно ги тласка към земята, към нейните влияния. Затова, всички хора, които не вярват, в пълната смисъл на думата, се разстройват, стават нервни, докато най-после или трябва да приемат този факт, или той сам ще ги пробие, ще излезе навън. Щом ви пробие, ще започнете нов живот. Затова, туй което иска във вас да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете с него! Христос казва: "Не противи се злому"! Веднъж установено нещо в живата природа, дайте му място, не се борете с него! Казва се в Писанието "Не давайте място на гнева, мое е отмъщението, аз ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмъстиш нещо, да го разрешиш и да го оставиш по този начин настрана.

Сега, вие може да разисквате още върху онези въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. Някои казват: да говорим още! Ако речете да говорите върху педагоиката, може да говорите и хиляда години, и пак няма да се изкажете. На вас трябват деца от разни възрасти, с които да работите и от тях да вадите своите изводи. Ако се явите след 100 години каква педагогика ще поставите за децата!

Та казвам: първото основно правило за учителите е да се установи връзка между учителите и учениците. Какви са отношенията между самите ученици? Ако в едно отделение има 30 деца, обичат ли се едно друго? Ако тези деца се разпределят на групички две по две, само тия, които се обичат, може да се изчисли, каква е обичта на едно дете към друго. Следователно, ако искате да окажете някакво влияние върху децата, или ако искате да привлечете децата към себе си, вие трябва да обичате тези деца, или тези хора, които те обичат. Не може да те обича едно дете, ако ти не обичаш майка му, баща му, неговите братя и сестри и други хора, които то обича. Обичаш ли ги, то ще има доверие в тебе. Ако ти се отнесеш с пренебрежение към тях, това дете не може да те обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само с детето, но и с баща му, и с майка му, и с братята и сестрите му, и с неговите приятели - цяло общество има туй дете. Учителят трябва да разбира неговата вътрешна психология.

Сега и вие сте деца, и вие се възпитавате. По някой път гледам кой с кого се обича. Всеки от вас търси някой да го обича. Като се срещнат двама, които се обичат, имат какво да си говорят. Ако не се обичат и учени да са, няма какво да си говорят, няма въодушевление в работата им. Помнете следното: всички трябва да изучавате закона за трансформиране на енергиите. Някой път, след като сте слушали да говори някой дълго време, в мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашите чувства са взели надмощие. Когато чувствата отслабнат, умът става много остър и човек няма вече търпение, иска изведнъж да разреши всички въпроси. Това е друга крайност. В туй отношение човек трябва да въздържа ума си, да въздържа своите прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъж да разреши всички въпроси. Ако аз кажа нещо, светът няма да се оправи от тази моя дума, понеже той си върви по определен път. Туй, което става отвън, е едно нещо, а това, което става в космическия, в Божествения свят е друго нещо - там нещата вървят по един строго определен път, те стават много разумно. Ако ние съзнаем този факт, трябва да дойдем до онова истинско вътрешно възпитание, иначе всяко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говорим за възпитание без съзнание, то е дресировка. Ти можеш да дресираш една маймуна, но като я пуснеш в гората, пак си е маймуна. В Америка има хора, които възпитават бълхи: нареждат ги във взводове, в полкове, карат ги да маршируват, заставят ги да влизат във войни, но щом ги пуснат на свобода, изгубват всичко това, което са придобили. Докато се намират под калпака, е едно нещо, като ги пуснат на свобода - е друго нещо. Туй е механическо възпитание. При съзнателното възпитание придобитите резултати не се губят; при механическото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, в което съзнанието взима участие, процесите минават и зад смъртта, или с други думи казано, те продължават да съществуват и зад промените. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учителите, а за всички хора изобщо.

Аз взимам думата "възпитание" в най-широк смисъл. Всинца ние се възпитаваме. Аз виждам, че материалът, който ви е даден в школата, не е проучен. Време се изисква, за да се проучи, да се провери този материал на опит. Ако не се провери, как може да се вярва? Щом не искате да вярвате, трябва проверка. Какво сте придобили с малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за в бъдеще ще придобиете повече. Требва една вътрешна проверка.

И тъй, първото важно нещо при възпитанието: учителят трябва да обича своите ученици! Едного поне требва да обича. Като обича едного, ще има възможност да обича и останалите. Ако ти можеш да запалиш само едно дръвче със своята клечка, всичките останали дървета ще се запалят. Но ако не можеш да запалиш нито едно дърво, и другите не ще можеш да запалиш. Обичаш ли едного, всички може да обичаш; не обичаш ли поне едного, и останалите не можеш да обичаш. Някой казва: аз нямам приятели. Ако имаш поне един приятел, ти ще можеш да имаш и много приятели; но ако нямаш нито един приятел, ще бъдеш един нещастен човек. Единният, Абсолютният Господ трябва да се прояви в едного. И всеки требва да се прояви в някого; всеки трябва да обича. Туй, което обичаш, то е реалното. Този предмет, който може да те стимулира, трябва да е в състояние да събуди всичката ти любов. Дете, което може да събуди любов в майката, седи по-горе от майка си. И майка, която може да събуди любов в детето си, седи по-горе от него. Учител, който може да събуди любов в децата си, седи по-горе от тях. И деца, които могат да събудят любов в учителя си, седят по-горе от него. Това не говоря за унижение, това са факти. Когато някой човек може да възбуди любов в нас, това показва, според законите на природата, че той седи на една по-висока степен на развитие от нас, и ние трябва да се радваме, че ни се дават условия да създадем нещо по-хубаво в себе си. Вие ще кажете: аз не искам да зная нищо за неговата любов. Ти произнасяш своята смъртна присъда. Човек, който казва, че не може да обича, той е произнесъл своята смъртна присъда и него очаква смърт. И човек, който обича, също тъй произнася присъда, но на живот. Него живот го очаква.

Следователно, вие можете всеки момент да произнесете във вашето съзнание присъда или за смърт, или за живот. Това са факти, които всеки ден разтърсват съзнанието на всеки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате един лекар, викате друг лекар, правят ви една инжекция, че втора, че трета, но нещо отвътре ви лекува. Викат ме на едно място да лекувам една жена, около 35-годишна, неврастеничка била. Тази жена страда от това, че няма кого да обича. Казвам и: слушай, обикни някого и аз ще ти помогна. Лошо ли е това? - Аз постъпвам педагогически. Казвам и: аз мога да те излекувам изведнж, но при едно условие: понеже ти досега не си обичала никого, то ако не намериш кого да обичаш, осъдена си на смърт, в три месеца ще свършиш. Ако до три месеца намериш лице, което да обичаш, аз съм на разположение, ще те лекувам и от твоята болест нищо няма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна някого. И наистина, тя обикна, даде ход на своите чувства и оздравя.

Всеки човек трябва да обича поне едно лице. Това е един велик Божествен закон. Ние, по някой път, считаме, че обичта, любовта не са важни неща. Не, с голямо почитание трябва да обичате. В това седи животът. Когато обичаш, не трябва да съзнаваш това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щом обичате, ще се образува връзка, не между вас и този, когото обичате, но между Бога и вас. Така се проектира този закон. Любовта се проявява в съзнанието. Ти ще обичаш, без обаче да сзнаваш това. Щом обичаш Бога на земята, в когото и да е, в твоя ум ще изпъкне мисълта, че обичаш и непроявения Бог. Само така ти ще имаш един възвишен идеал. Този предмет, който обичаш, те довежда в съприкосновение с Бога. Ти ще благодариш и ще кажеш: Господи, благодаря Ти за това, което си ми дал; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Те позная.

Туй нещо всички можете да проверите. Правете опити! Онези от вас, които искат да бъдат учители на себе си, както и онези от вас, които искат да бъдат учители на другите, в каквото и да е направление, трябва да положите своя метод върху този закон. Вие имате достатчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и от земята ще дойдат да ви помогнат, и от небето ще дойдат да ви помогнат. И Господ ще ви помогне, и вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. Затова, ще се стараете сега да бъдете верни на себе си. Всеки да работи според своето естество, според мястото, дето е достигнал, да се не пресиля, да не прави прекомерни усилия; да не прави големи крачки - малки, но последователни.

Сега, аз не засягам педагогиката, като вас. Това, което ви говоря, са основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много неща ни останаха тъмни. Аз се радвам за тия неща, които остават тъмни, понеже върху тях ще работите. Ще дойде ден, когато тия неща ще ви станат светли, ясни. По това ще позная, че сте работили.

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, има, обича, всички, деца, сега, човек, бог, дете, хора, свят, казвам, любов, казвате, обичаш, природа, място ,

Младежки събори , София, 9 Юли 1926г., (Петък) 7:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder