НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Оглашен, вярващ, ученик

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Оглашен, вярващ, ученик

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, ученик, всички, себе, всичко, живот, дойде, ден, земя, можете, мисли, вяра, ръка, свят, учи ,

Общ Окултен клас , София, 16 Юни 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди”

Размишление

Какви са отличителните качества на оглашения? Какво е вашето мнение по този въпрос? Как приемат ученика в прогимназията, в гимназията или в университета? Ученикът непременно трябва да държи някакъв изпит, за да влезе в прогимназията, в гимназията или в университета. Има известни предмети, върху които той непременно трябва да положи изпит. На същото основание какво трябва да знае оглашеният, за да влезе в окултната школа? Мнозина от вас са минали през тази фаза и те трябва да знаят какво се изисква от оглашения. Вие се стеснявате да кажете. Често хората се стесняват от неща, които ни най-малко не трябва да ги смущават, а са свободни там, дето трябва да се стесняват.

После вие трябва да знаете кои са отличителните качества на вярващия, както и тия на ученика. Ако не знаете техните качества, още на първата врата ще ви спрат, няма да ви пуснат да влезете в школата. Не е достатъчно човек да мисли за себе си, че много знае, но той трябва да се е изпитал. Ако оглашеният иска да стане вярващ, той трябва да бъде най-малко десет пъти пъден и пак със смирение да седи пред вратата, да чака момента, когато ще го приемат в школата. Някой от вас, като го изпъдят един път, вече не се връща. Някой минава за ученик, а не може да понесе нито една обида. И в старо, и в ново време, когато искат да изпитат оглашения, дали е готов да мине във фазата на вярващ, пъдят го най-малко десет пъти от школата и той пак чака пред вратата да дойде часът на неговото приемане. Ако постъпилите за ученици в школата са готови да понесат всичко, в школата ще има хармония и порядък. Трябва да знаете, че истинско знание се поверява само на достойните. Достоен е онзи, който може разумно да използува своите сили. Оглашеният трябва да знае какво може да направи във всеки даден случай. Вярващият трябва добре да познава своите добри и лоши страни; изобщо той трябва напълно да познава своето естество. Ученикът пък трябва да се ползува както от погрешките, така и от добрите качества на оглашения и на вярващия и да работи усилено за развиване на своите добродетели. Тази е задачата на ученика. Ученикът никога не трябва да мисли, че Господ ще посади наготово всички добродетели в него. Бог е вложил всичко добро в душата на човека, на когото предстои да полива, да разработва и грижливо да отглежда посадените от Бога семенца. Представете си, че във вашата градина има посадени две круши: едната – стипчива, дребна, а другата – сладка, с едри, хубави плодове. При коя от двете круши вие бихте се спрели? Разбира се, че при хубавата круша. И затова казвам: Ученикът трябва да работи върху себе си, да придобива знания и добродетели, които да мязат на плодовете на добрата круша. Ако вашето знание и вашите добродетели приличат на плодовете на киселата круша, кой ще спре при вас да ви слуша?

Сега ще ви дам една задача, с която вие сами да проверите своите знания. Тук, на фигура 1 имате ъглите ВАС и A2B2C2. Ако тези ъгли се разширяват и стесняват, коя е причината за това? Причината се крие в туй, че страните на тези ъгли се движат. Какво става с тези ъгли, ако страните им се движат в рядка или в гъста среда? Ако ъгълът ВАС се движи с раменете си нагоре в гъста среда, той се разширява, става по-голям. Ако в същото положение на раменете ъгълът се движи в рядка среда, страните се свиват, вследствие на което ъгълът става по-малък; ако ъгълът B2A2C2 се движи с върха нагоре в рядка среда, той става по-голям.



Оттук можем да извадим следния закон: когато сърцето и умът на човека се движат в гъста среда, чувствата огрубяват, а мислите потъмняват. Значи огрубеят ли чувствата на човека и потъмнеят ли мислите му, той вече се движи в гъста среда, без разлика на това дали съзнава своето движение, или не го съзнава. Какво трябва да направи този човек, ако иска да излезе от това положение? Той трябва да измени посоката на своето движение. Ако у човека се зароди желание да стане красив, това негово желание се отнася към ума. Зароди ли се желание у него да има хубав обяд, това желание е присъщо на сърцето. Какво ще произведат тези две желания у човека: ще разширят ли или ще намалят неговия ъгъл на движение? Ако сте красив, всеки ще иска да вземе нещо от вас. Красотата може да се краде, вследствие на което красивият човек трябва да се брани. Грозният човек може навсякъде свободно да ходи, никой не го преследва. Обаче дайте в ръцете на малкото дете един красив диамант и вижте как ще се върне дома си. То ще се върне с празни ръце. Красотата и грозотата са символи, които вие сами трябва да преведете. Красотата е сила, която действа на повърхността; тя лесно може да се отбие. Тя е външен стимул, който действа върху душата на човека. Първо се създава външната красота, а после вътрешната. Външната красота се създава при инволюцията на човека, а вътрешната – при еволюцията. Тъй щото, ако човек при инволюцията си, т. е. при слизането си на земята, не е работил върху себе си, той ще бъде външно грозен; ако пък при еволюцията си, т. е. при качването си нагоре не работи върху себе си, той ще бъде вътрешно грозен.

Често вие очаквате да дойде някой ангел от небето, да вложи нещо у вас. Ако сте външно грозни и вътрешно грозни, как ще може той да вложи нещо у вас? Когато учителят проповядва на ученика, той може ли да вложи в главата му всичко изведнъж? Не, ученикът трябва постепенно да възприема и да асимилира преподаденото от учителя, който всеки ден му преподава по малко. На същото основание, когато ангелът дойде при някой човек, той ще му вложи нещо, което непременно трябва да се преработи. Като казвам, че трябва да бъдете красиви, разбирам, че вие трябва да сте работили в миналото, но и днес да продължавате работата върху себе си. Човек не може изведнъж да стане съвършен. Вземете за пример, когато Захарий служеше в храма, при него дойде ангел Господен и му каза нещо, но Захарий не повярва и онемя. Значи този ангел не само, че не му придаде нещо, но му отне нещо – говора. Както виждате, ангелите са много взискателни. Дойде ли някой ангел при вас да ви каже нещо и вие не повярвате, тогава или паметта си може да изгубите или разсъдъка си, или пък може да получите удар в сърцето си и т. н. Ангелът всякога носи със себе си своята тояжка, с която достатъчно е само да се допре до сърцето ви, за да остави белег, че не сте го повярвали. Вие всеки ден преживявате тия неща. Някога изпитвате мъчения, страдания, тъмнина на съзнанието, обезсмисляне на живота, искате да бягате далеч от света, да се самоубиете и т. н. Защо сте дошли до тези състояния? – Защото не сте възприели това, което ангелът ви е преподал. Кога ученикът бяга от училището? – Когато не разбира някой предмет, а учителят му е много взискателен. Някой ученик бяга от музика, друг – от математика, трети – от геометрия, четвърти – от естествена история – все има предмети, които затрудняват учениците, и те бягат от тях. Има ученици, които никога не бягат от училище. Те са добрите ученици в класа.

Казвате: “Ние трябва да бъдем добри!” Добродетелта е една от великите науки в Небето. Знаете ли колко предмета трябва да изучава добродетелният човек? Добродетелният човек трябва да разбира езика на минералите, на растенията и на животните; той трябва да разбира езика на водата, на въздуха, на светлината и на топлината; той трябва да разбира езика на добрите хора, на светиите, на ангелите и най-после той трябва да разбира езика на Бога. В такъв случай покажете ми един добродетелен човек между вас! Велика наука е добродетелта! Тя дава подтик, импулс на човека да учи, да работи върху себе си. От Невидимия свят често изпращат Ангели да се учат на Земята и тук да държат изпитите си. Тия ангели, които са живели милиони години на Небето в хармония и съгласие с Божиите закони, като дойдат на Земята, веднага пропадат. Има милиони ангели на Земята, които се държат още за материята, не могат да издържат изпитите си. Те стават слуги на този, на онзи, докато научат уроците си. Мислите ли тогава, че с вас ще постъпят по друг начин? Тъй щото и вие като тези ангели ще слугувате на добри и на лоши господари, ще ставате и ще падате, докато научите урока си. Казано е в Писанието: ”Онзи, който стои, да гледа да не падне; онзи, който падне, да стане.”

Аз ви привеждам тези примери, за да ви послужат като стимул в живота да учите и да работите върху себе си. Често вие седите като някоя богата дъщеря, добре, модно облечена, с хубава шапка на глава, с пръстени на ръцете си и чакате да дойде някой да се ожените. Най-после намери се някой момък, хареса момата и се ожени за нея. Той е добър, докато бащата на момата има пари. Умре ли бащата, възлюбеният на момата започва по десет пъти на ден да я полива със студена вода. Възлюбеният представлява външните неблагоприятни условия. Тъй щото, седите ли и чакате като тази мома вашия възлюбен, той ще дойде един ден, но ще се отнася с вас грубо, жестоко, докато най-после ви изпъди от бащиния ви дом. Не взимайте думата възлюбен в лош смисъл. Възлюбен е всеки човек, когото Невидимият свят ви изпраща като учител в живота. Той някога ще ви обича, някога ще ви мрази.

Казвате: “Господ е добър, милостив. Той ще ни избави от всякакво зло.” Така е за грешниците, но вие сте вярващи, вие сте ученици, това положение не се отнася за вас. Вие трябва да работите, без да очаквате на Божията милост. Тъй щото, ако сте грешници, съгласен съм с вас, че Господ е милостив и благоутробен; ако сте вярващи, Той е взискателен към вас; ако сте ученици, Той е строг към вас. На ученика Бог казва: “Стани и свърши тази работа!” Той ще му даде следната задача: Иди да занесеш това писмо на еди-кой си беден, страдащ човек! И ти ще трябва през девет гори и планини да минеш, да намериш колибата на бедния и да му предадеш писмото в ръка. Кажеш ли, че тази работа може и друг да я свърши, ти си пропаднал в изпита си. Някой казва: “Моята задача като ученик е да обръщам души към Господа.” Как ще ги обръщате? Преди години имаше един вярващ баптист, на име Трайко, който се занимаваше с обръщане на души към Господа. Как ги обръщаше той, не зная, но още на втората година всеки обърнат към Бога се обръщаше против самия Трайко. Той така ги обръщаше, като че ли червата им вадеше навън. Това не е обръщане. Да обърнеш един човек към Бога, като се стремиш за го направиш точно като себе си, това не е никакво обръщане. Да обърнеш човека към Бога значи да събудиш възвишеното, Божественото в него и да го оставиш по-нататък свободно да се развива. Този човек непременно трябва да се различава от тебе. Красотата на живота седи в пълното разнообразие. У вас разнообразието е само във време и в пространство, а всъщност то трябва да се заключава и в най-дребните прояви на живота. Виждате ли навсякъде разнообразието, вие ще привикнете да виждате и красивата страна на човека. Кое е по-хубаво: да отидете в някое общество и да видите добрата страна на хората там, или да видите само лошата им страна? – По-добре е да виждате добрата страна на хората, отколкото лошата страна. Когато Бог създаде света, Той показа на хората доброто. Злото, лошото дойде отпосле.

Питам: Как разглеждате вие доброто и злото в света? Кое е добро и кое е зло? Представете си, че имате около 4000-5000 яйца и ги поставите един ден при добри условия всички заедно да се измътят. След три недели тези яйца ще се измътят, от тях пиленца ще излязат. Вие се радвате и отивате тук-там да се хвалите, че имате вече 4000-5000 малки пиленца; не минава много време и вие започвате да се оглеждате на една, на друга страна, виждате, че храна няма за всички пиленца. Добро ли е това, което сте направили? Какво ще стане с вас, ако приложите този закон и в живота си? Вие трябва да мислите върху тази идея. Преди да се наемете с известна работа, вие трябва да я обмислите добре. За пример много хора измътват всеки ден по хиляди мисли и желания, за които нямат храна. Тия хора изпадат в положението на този яйчар, който излюпил няколко хиляди пилци, които църкат, пищят наоколо му, но той няма с какво да ги нахрани. Тук именно се зараждат всички недоразумения, всички противоречия в живота.

Вие трябва да се заемете с изучаването на пътя, по който се разнасят вашите енергии, както и начина за тяхното трансформиране. За пример как се движи енергията във вашия мозък не знаете. Според закона на еволюцията енергията във вашия мозък се движи спиралообразно, отгоре надолу и отдолу нагоре. Днес при степента на развитието, в което се намирате, центровете, с които вие можете да влезете във връзка с Невидимия свят, още не са развити у вас. Следователно вие трябва да правите малки усилия да развиете тези центрове, за да влезете във връзка с по-високи светове. Останете ли в това положение, в което се намирате сега, вие сте осъдени на осакатяване. Затова именно всеки ден трябва да имате по една основна мисъл в себе си и то такава, която да не прилича на вчерашната. Ако не можете да развиете физическите си сили на Земята, на същото основание вие не ще можете да развиете и висшите сили на Небето. На Земята ще се развивате физически, ще упражнявате мускулите си; на Небето ще се развивате духовно, а в Божествения свят ще се развивате по Божествен начин.

Казвам: Във всяка област на живота има съответни правила, по които човек може да се развива. Запример четирите струни на цигулката се настройват по специален начин: едната трябва да издава по-нисък тон, другата по-висок и т. н. Също така и всяко движение на ръката има определен смисъл. Махате ли ръката си напред, това показва, че искате да отстраните някой човек от себе си. Махате ли ръката си към вас, това показва, че викате този човек при себе си. Всяко движение съответства на известно течение в природата. Първо човек трябва да разкопае почвата, после да посее нещо в нея и най-после да очаква тя да му даде плод. Следователно човек първо трябва да прояви вътрешна деятелност, а после да събира плодове от своята деятелност. Целият съвременен свят се занимава с физически упражнения и вие се занимавате с такива упражнения; обаче, като правите тези упражнения, трябва да знаете каква енергия излиза от всеки уд на вашето тяло и към кои центрове да я препращате. За пример вие трябва да знаете каква енергия излиза от всеки пръст на ръката, както и от цялата ръка; след това трябва да знаете към кои центрове отива и какво направление взима енергията, която излиза от ръката ви. Ученикът трябва да знае всичко това, защото в природата има закони на равновесие, които той непременно трябва да спазва. Когато човек насочи ръката си навън, с това движение той действа вече върху природата и тя му отговаря. Ако движението е неразумно, и природата отговаря по същия начин. Ако вие се почесвате трябва не трябва, и природата ще направи същото движение. Знаете ли какво значи природата да се почеше? Вие ще познаете, че природата ви е отговорила по същия начин, по който сте я предизвикали, по това именно, че на мястото, дето сте се почесали, ще излезе лишей, а косата на това място ще започне да окапва. Ако ангелът ви говори нещо, а вие се правите, че не го разбирате и се почесвате, на мястото, дето сте се почесали, ще излезе някаква бучка. Всеки лишей, всяка цирка, всяка бучка или какво и да е друго нещо по тялото, показват, че животът на даден човек е ненормален, не върви по законите на разумната природа. В това отношение природата е взискателна: и светия, и ангел да сте, ако не вървите според разумните й закони, тя ще ви бутне с пръчицата си и вие ще усетите мъка. Ако сте грешник, тя няма да ви обърне внимание, но ако сте ученик или праведен човек, който съзнателно работи върху себе си, тя ще ви бутне с пръчицата си, за да отбележи, че правите грешки. Сега вие чакате да дойдат благоприятни условия за вас и се намирате в положението на майка и баща, които имат голяма мома, но всеки ден очакват да дойде нейният възлюбен. Щом момата навърши 21 година, родителите й я оженват; скоро след това тя става майка, но започва да боледува. Родителите й, като се намерят в безизходно положение, викат лекар, който й направи операция, но с това я изпраща на другия свят. Тръгват след нея попове, родителите, близките й приятели и всички я оплакват, скърбят за нейната младост.

Питам: Що е женитба? Който разбира дълбокия смисъл на женитбата, той намира, че тя представлява велика наука, едно от великите тайнства. За съзнателния ученик женитбата е посвещение. Всяка душа трябва да мине през ред посвещения, ако иска да разбере великите тайни на Битието. Ако окултният ученик не разбира женитбата като велика наука, като посвещение, той и в рая да отиде, ще го хванат и ще го изхвърлят навън, до деветата сфера на ада. Казвате: “Ангелите са добри, те ще ни помогнат.” Казвам: От добрия човек именно трябва да се страхувате, не от лошия или от невежия. Добрият човек ще ви каже едно и също нещо 99 пъти, но ако не разберете и не изпълните, каквото ви е казал, той ще ви хване за главата и ще ви изхвърли навън. Той никога не повтаря нещата сто пъти. Това става само с учениците, но не и с грешниците. Ако ученикът си позволява да светотатства с великите и свещени работи, хващат го за главата и го сгромолясват от височината, на която се е намирал. Не си правете илюзии да мислите, че всичко ще мине по лесен начин. Ученикът трябва да има свещени мисли и чувства.

Сега аз искам да се пробуди у вас съзнанието, да разберете, че светът, в който живеете, е пълен с разумни, с напреднали същества, които следят действията на всяко живо същество и му отдават заслуженото. Ученикът трябва да има свещен трепет към знанието, та като се приближи до вратата на школата, да изпита велики и благоговейни чувства. Той трябва да бъде чист в всички свои мисли и желания. Няма ли тази чистота, не съзнава ли положението си, той не може да носи отговорност. Има грехове, които са скрити в подсъзнанието на човека, за които той не носи никаква отговорност; обаче има грехове, които той съзнава в себе си и ги крие. За тия свои грехове той не може да се освободи от отговорност.

И тъй едно от необходимите качества за ученика е чистотата. Казвате: “Ще дойде време да се постигне тази чистота, ще чакаме с търпение.” Не е въпросът в чакането, нито в отлагането на нещата. Чакането и отлагането не разрешават въпросите. Човек трябва да постъпва така, както Бог е определил. От всички се иска да изучавате великата наука на живота. Тя се заключава в придобиване на малки добродетели, които като малки нишки се сплитат в едно цяло. Малките добродетели трябва всеки ден да се прилагат към живота, за да се образуват от тях великите добродетели. Те служат като малки подтици във вашия живот. Представете си, че сте легнали да спите към 11 часа вечерта и току-що сте заспали, някой ви събужда и тихо ви пошепва: “На еди-коя си улица и еди-кой си номер живее един човек, който в този момент преживява някакво голямо разочарование и отчаяние. Иди при него и го утеши.” Вие ще кажете: “Как мога да изляза толкова късно? Сега е военно положение, ще ме хванат и ще ме затворят. При това в състояние ли съм аз да помогна на този човек?” Мислите ли по този начин, наистина стражар ще ви хване и ще ви заведе в затвора. Ако съзнанието ви е будно, и тук можете да извършите някаква работа. В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в това време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите, да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото, попаднете ли между хора, проповядвайте! Казвам: Заповядат ли ви от Невидимия свят да станете, да излезете вън и да свършите някаква работа, вие не трябва много да размишлявате и да се колебаете. Станете и идете там, дето ви посочват! Дойде ли Божественото у вас, вие трябва да му се подчините. Не се ли подчините на Божественото, човешкото ще ви подчини. Щом дойде Божественото, всички хора се противопоставят, като казват, че са на особено мнение по този въпрос; дойде ли човешкото, всички се съгласяват с него. Истината създава най-големите противоречия в света, но затова пък и освобождава човека от всички негови заблуждения; човешкото пък само маже и глади отгоре сърцето и ума на човека, с което все повече и повече го заробва. Когато Христос влезе в Ерусалим, там Го посрещнаха с финикови вейки и викаха: “Благословен е този, които иде в името Господне!” После римските войници Го хванаха, биха Го, налагаха Го и след това Го разпнаха. Същият този народ, който викаше за Христа “Благословен, които иде в името Господне!”, после викаше: “Разпни го!” Питам: Как ще примирите тези противоречия? И какво ще кажете за свое оправдание, като се върнете на Небето? Страданията на Христа – това е скритата страна на Христовия живот, за която съвременните писатели нищо положително не могат да кажат. След всичко това хората плачат, скърбят, че Христос, който дойде да ни спаси, пострада от самите нас. Защо Христос дойде да спаси човечеството? В това се крие велика тайна, която хората ще узнаят едва след хиляди години. Мнозина казват, че да спасиш човека, това значи да го извадиш от вода или да го нахраниш да не умре от глад. Това е частично спасение.

Питам: Като ученици от какво се нуждаете вие? – От вяра. Стремете се да не изгубите вярата си и знайте, че през каквито изпитания и да минете, в края на краищата пак няма да пропаднете: и в огън да ви турят, и във вода да ви хвърлят, и на бесилка да ви закачат, вие всичко можете да преодолеете. И целият свят да се опълчи против вас, едно трябва да знаете: от вас човек може да стане! Мислите ли обратно, вие вършите престъпление по отношение на вашата душа. Бог ви е дал условия и дарби да издържите на всички изпитания: на едно място ще ви гонят, на друго ще ви хокат, на трето ще ви презират, но вие трябва да имате вяра и силна воля, за да претърпите всичко. Каквото и да ви се случи, кажете си: “Аз зная, че това е велик изпит, които непременно трябва да издържа.” От изпитанията вие ще се учите, ще се калявате. Само така ще можете да изработите характер в себе си.

Като наблюдавам учениците, и млади, и стари, виждам, че те вървят по един и същ терен. Често някой казва: “Мене никой не ме зачита, никакво внимание не ми обръщат.” Мисли ли ученикът така, той счита себе си за високопоставена личност, на която трябва специално да се обръща внимание. Той се счита за царски син. Ученикът обаче никога не трябва да забравя, че е дошъл на земята да учи и от всичко, което му се случва, той трябва да вади поука за бъдещия си живот. Казвате: “Остаряхме, побеляхме; кога ще учим?” Казвам: Що се отнася до науката, до учението, нито старостта, нито белите косми могат да бъдат пречка. – “Ама ние се отчаяхме, обезсърчихме се.” – И това нищо не значи. Остаряването и побеляването се дължат на съвсем други причини. Защо остарява човек? – Защото не учи. Защо се подмладява човек? – Защото му дават условия да учи. Рече ли някой, че е стар, че е побелял, това показва, че той не иска да учи, вследствие на което са го изпъдили от училището. Разкае ли се, пак го приемат в училището, дето отново се подмладява и започва да учи. Вън от Божието училище има старост, а в Божето училище има младост.

Ние говорим за старост, когато на човека не му се учи и животът му се обезсмисля, изгубва всякаква красота. Красота има само в училището! Звездите например представляват един от предметите за изучаване в Божественото училище. Кой от вас знае имената на 19-те първокласни звезди? Тъй както звездите са поставени на небето, те имат външен, а също така и вътрешен смисъл, който трябва да се проучва. Те са поставени на известни пунктове и всяка от тях има известно съдържание според светлината си, както и според положението, което заема в съзвездието. В това отношение цялото небе съставлява велик предмет за изучаване. Казвате: “Ние сега няма да ставаме астрономи. Един ден, когато тръгнем за другия свят, тогава ще се занимаваме с небесни светила.” Казвам: Тогава вие ще се разправяте с греховете си, с багажа, който носите, и няма да имате време да изучавате тези неща. Вие трябва да ликвидирате с дълговете си, ако искате да бъдете свободни, да учите. За това се изисква дълго време. Ученикът не трябва да мисли за смърт, но за учението. Който мисли за смъртта, той не е ученик. Не е позволено на ученика да мисли за старост. Неговият ум трябва да е зает с мисълта да свърши училището успешно, за да премине от по-ниска в по-висока степен. Щом мине през човешкия живот, той първо ще стане светия, после ангел, през което време ще се подмладява, ще придобива истинска красота, различна от тази на хората.

Сега, като ви говоря по този начин, не мислете, че тук, във външната школа става приемането за оглашен, за вярващ или за ученик. Този въпрос се разрешава отгоре, там става приемането и то според това, дали ще ви намерят подготвени или не. Тъй щото не е въпросът за какви се мислите вие, но важно е за какви ви считат отгоре. Доколкото зная, горе сега вие сте още оглашени. Всеки от вас трябва положително да знае какъв е. И като се определи, той трябва да знае какво се иска от него от положението, в което се намира. Казвате: “Ние сме Синове Божии.” И Синове Божии да сте, и царски синове да сте пак трябва да седнете на училищната скамейка и да учите. Какъвто е законът на Небето, такъв е и на Земята; и обратно, какъвто е законът на Земята, такъв е и на Небето. Ако царският син не учи, той и овчар не може да стане; ако пък овчарят учи, той и царски син може да стане.



Питам: Каква фигура се образува от съединението на двата ъгъла В2А2С2 и ВАС (фиг.2) – Паралелограм. Значи тук се образуват две течения: долно – инволюционно и горно – еволюционно. Този паралелограм показва изминатия път на тези две течения както в природата, така и в живота. Ъгълът ВАС е път на инволюция, а ъгълът В2А2С2 е път на еволюция. Следователно, когато ученият види един квадрат, той подразбира, че тук са работили и двата закона – на инволюция, и на еволюция. Квадратът е поле на противоположно действащи сили, едни от които слизат, а други се качват. Върховете в квадрата са допирни точки на тия сили. Двата ъгъла в квадрата са ъгли на доброто, а другите два ъгъла са на злото.

Следователно, когато човек се намира в квадрата, у него се явяват желания на противодействия. Обиди ли ви някой, вие сте в квадрата. Мрази ли ви някой, вие пак сте в квадрата. Попаднете ли в тази сила на противодействие, вие трябва да приложите търпението си и ако Божественото у вас вземе надмощие, правилно ще разрешите задачата си. Не вземе ли Божественото надмощие в човека, той ще се гневи, ще се съмнява, ще губи вярата си и ще каже: Не искам вече да посещавам училището, не искам да посещавам тази църква или това общество и т. н.

Казвам: Вие сте ученици и каквото да ви се случи, трябва да се учите. Докато сте в Школата, вие никому не трябва да се сърдите, нито можете да мислите, каквото искате. Излезете ли от Школата, свободни сте да мислите и да правите, каквото искате. Разумният човек не мисли, каквото иска, но мисли това, което е право. Глупавият човек мисли всичко, каквото му дойде на ум. Каже ли някой, че може да мисли, каквото иска, този човек е глупав – нищо повече. Когато човек иска да разреши един въпрос правилно или когато иска да разреши мъчнотиите си правилно, той трябва да избере и съответни методи за тяхното разрешение. Ученикът трябва да знае всеки ден, какво е възможно той да постигне. Всеки ден има и свои възможности. За правилното разрешение на една задача има само една възможност, но в тази възможност има много отклонения. Задачата на ученика е в тия отклонения именно да намери правия път към дадената възможност.

Някой казва: “Условията на живота са тежки, те ни заставят да постъпваме по един или по друг начин, макар и неправилен.” Казвам: В каквото положение и да е, каквато професия и да има ученикът, той е в състояние да се домогне до тази възможност. Ако не би бил в състояние, не биха му я дали. За пример нека вземем една от благородните професии на човека – учителството. Каква възможност има учителят? Единствената възможност, която му е вложена, е да всади в учениците си Светлина, и то колкото може повече. Без Светлина знание няма. Първото нещо е човек да има Светлина върху тъмните точки, които го смущават. Тъмнината трябва да се огради със Светлина. Ако в мислите на човека се породят ред противоречия, те представляват нещо подобно на зародиши, които в силата на необходимостта ще се измътят, ще се развият. Те са резултат на кармически връзки от миналото. Вие не можете да се освободите лесно от кармата, но затова трябва правилно да я разрешите.

Представете си, че вие се срещате с човек, който ви мрази. Тази омраза има произход от далечното минало. От хиляди години насам този човек ви мрази и търси някакъв начин на ви отмъсти. Тази омраза се дължи на това, че някога, в миналото си може би сте го убили и той сега иска да ви отмъсти. Обаче така се нарежда, че той не може да ви срещне на Земята: когато вие сте на Земята, той е в другия свят; после той слиза на Земята, вие сте в Невидимия свят. И така с хиляди години той ви търси, докато най-после ви намира на Земята, хваща ви за яката и казва: “Сега вече мога да си отмъстя!” Той изважда ножа си и иска да ви убие. Вие веднага трябва да се смирите, да съзнаете погрешката си и да кажете: “Добре, ти разполагаш с моя живот. Ето, аз съм готов цял живот да ти слугувам, а ти да ми станеш господар.” Кажете ли му така, той веднага скрива ножа в ножницата си, а вие туряте престилката, ставате негов слуга за цял живот. Като послугувате на новия си господар няколко години добросъвестно, честно, той започва да ви обиква, става доволен от вас и ви предлага да станете негов съдружник. През времето, докато сте съдружник с него, той дели богатството си с вас наполовина и след време се разделяте братски, приятелски.

Този е един от примерите на лоши отношения, но има случаи, дето някой човек с хиляди години търси някого да му отблагодари за някакво голямо добро, направено от него в миналото. За пример някой човек е пожертвал живота си за друг и след това се разделят. Обаче този, на когото е направено това голямо добро, като дойде отново на Земята, той иска да благодари на своя благодетел и започва да го търси. Хиляди години го търси и не може да го намери: когато той е на Земята, благодетелят му е в Невидимия свят, после той отива в Невидимия свят, а благодетелят му слиза на Земята. Най-после и двамата се срещат на Земята. Този, на когото е направено доброто, хваща своя благодетел за яката и му казва: “Слушай, не зная защо, харесвам те, обичам те, искам да те направя свой наследник, да те осиновя. От толкова години търсих подходящо лице и най-после тебе намерих.” – “Добре, нямам нищо против, ще ти стана син, а ти – мой баща. Като остарееш, ще те гледам като син.” Какво подразбирате под думите, че ще гледате някой човек на старини? Това значи, че тези двама души ще се разговарят на Божествен език. Бащата ще говори за своите опитности и добродетели, които е развил през вековете, а синът ще разправя за своята младост, за красивото и хубавото в живота, за Божията Мъдрост, Истина и Любов. Няма по-красиво нещо от това двама души да обменят мисли за красивото, за възвишеното и за благородното в света.

Сега тия, идеи трябва да залегнат в ума ви, да станат живи, плът и кръв за вас. Вие слушате и си казвате: “Дали тия неща са верни или не?” Оглашеният и вярващият могат да се запитват кое е вярно и кое не, но ученикът, като слуша, трябва да каже: “Всичко, което Учителят говори, е вярно.” Оглашеният и вярващият допущат нещата, те изказват и съмнения, но ученикът не може да се съмнява. Докато човек се съмнява, той не може да учи. Ако ученикът допусне, че професорът говори неверни неща, той вече престава да учи, престава да е ученик. Той трябва абсолютно да вярва в думите на професора си. Даже и днес, като се преподава официалната наука на учениците, те вярват в думите на своите учители и след време, когато се окаже, че известни факти не са верни, тези ученици дълго време трябва да се убеждават, че има някаква грешка в техните знания, докато най-после се убедят, че е така. Те казват: “Как е възможно този учен да е направил някаква грешка? Това е математика, това е геометрия, може ли да се правят погрешки?” Ако вярата е необходима за официалната наука, колко по-необходима е тя за Божествената наука, дето съмнението е изключено сто на сто. Усъмни ли се човек, той се намира вече в гъстата материя, в закона на инволюцията. Защо човек не трябва да се съмнява? – За да влезе в закона на еволюцията.

И тъй, съмнявате ли се, вие започвате постепенно да слизате, докато дойдете до дъното на гъстата материя и след това трябва да минат хиляди години, за да започнете да се изкачвате. Не се ли съмнявате, вие се изкачвате нагоре, към Бога и започвате да еволюирате. Тъй щото, когато се говори, че съмнението трябва да се изхвърли навън, това твърдение има своя научна база. Някой седи, мисли, очаква нещо особено и казва: “Този предмет, върху който сега се разисква, не е толкова важен.” Да, предметът не е толкова важен, но паралелограмът е много важен. Аз мога да направя този паралелограм толкова интересен за вас, че и денем, и нощем да говорите за него. Той може да оживее в съзнанието ви. Представете си, че страните на този паралелограм са направени изключително от скъпоценни камъни и на някои от вас дам по една от тия страни. Питам: Няма ли да бъдете благодарни от този паралелограм? Ще бъдете благодарни, защото той ще ви осигури за цял живот. Този паралелограм ще осигури живота даже на четирма души. Какво би било, ако с написването на една от неговите страни, вие имате вече линия, образувана само от диаманти? Вие ще бъдете в положението на маг, който всичко може да направи.

Магът се отличава от обикновените хора по това, че каквото каже, той може да го направи. Ако поиска плодове, плодове ще дойдат; ако поиска скъпоценни камъни, и те ще дойдат. Само с една дума той ще може да достави на когото и да е скъпоценни камъни. Ще му каже: “Отвори ръката си!” Той отваря ръката си и вижда в нея един хубав скъпоценен камък. После ще му каже: “Затвори ръката си.” Той затваря ръката си и камъкът изчезва. Магът е силен: каквото каже, всичко му се подчинява. Колкото вашата мисъл да не е силна и вие можете да направите много нещо. За пример, често вие казвате: “Това нещо няма да стане.” Кажете ли така, и камъкът изчезва от ръката ви. Кажете ли: “Ще бъде това нещо” – и камъкът е в ръката ви. Някой сънува, че е цар, че седи на трон, облечен с великолепна мантия и с корона на глава със скъпоценни камъни, от двете му страни стража, а той само заповядва. Събуди ли се сутринта, всичко това изчезва и той започва да се съмнява, дали наистина беше цар, или е сънувал. Щом се усъмни, всички неща пред него изчезват. Значи той беше маг на сън само, а сутринта изгуби силата си. Ако вие, като ученици, бихте повярвали, че сте цар, сутринта, като се събудите, наистина ще бъдете цар. Това зависи от силата на вашата мисъл.

Казвам: Бог прави нещата обективни, видими отвън и вие трябва да имате същата сила, макар в микроскопически размер, за да има какво да работите. Имате ли тази сила, страните на паралелограма могат да оживеят, да станат само от скъпоценни камъни. Ако имате тази сила в себе си, вие ще можете всеки ден да привличате по една хубава мисъл от Невидимия свят, да я разработвате и задържате в ума си. Ще си кажете: “Мисълта, която днес възприех, ще я задържа в себе си и ще я поставя на специално място.” След това, като отворите ръката си, действително ще намерите там скъпоценния камък – мисълта. Усъмните ли се, и скъпоценният камък – мисълта – изчезва.

Учениците на окултната школа през всички времена и епохи са имали един и същ характер – те са хора на абсолютната вяра, без никакви съмнения. Те се познават всички помежду си и се обичат. Не се ли обичат, те не са ученици – нищо повече. Същото може да се каже и за вас: щом се усъмните, вие не сте ученици; вие сте оглашени. Отношенията на Учителя към ученика са едни, към вярващия са други, а към оглашения – трети. Отношенията на Учителя към ученика са Божествени. Ако ученикът обича Учителя си и Учителят го обича; ако ученикът не се съмнява в Учителя си, и Учителят не се съмнява в него. Това е Божествен закон. Когато Учителят обича ученика си, той дава нещо от себе си. Когато ученикът обича Учителя си, и той дава нещо от себе си. Господ казва: “Ще скрия лицето си от ленивите ученици и те ще останат в тъмнина.” Всеки човек има тази опитност: един ден е в светлина, а на другия ден е на дъното на ада, в тъмнина. Тогава той започва да се запитва: “Аз ли съм или не съм?” Цял ден ходи натук-натам, мъчи се, страда и казва: “Не вижда ли Господ как страдам?” Господ го пита: “Научи ли урока си?” Същото прави и ученикът: той плаче, пъшка и се чуди как учителят му не вижда колко много страда! Той казва: “Сърцето ми ще се пукне от мъка!” С пукане на сърцето урок не се учи. Сърцето трябва да бъде здраво, да издържа, а ученикът трябва да научи урока си! Докато не научи урока си, учителят няма да го погледне. Така трябва да мисли ученикът и да не се поддава на никакви настроения. Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева, а идейният живот е планинско място с хубави градини и извори, дето птички пеят, деца играят, хора се разхождат и приятелски разговарят. Такъв трябва да бъде и вашият живот! В ума ви всеки ден трябва да има нещо красиво, хубаво, за да превръщате и най-лошите условия в добри. Само по този начин можете да напредвате.

Като дойдете другия път в клас, ще направим следния опит: Ще излезе един от вас, който е мрачно, песимистически настроен, бил той от оглашените, от вярващите или от учениците, а след това ще накарам да излезе друг някой, който знае много, и ще го накарам да прекара ръцете си върху главата на отчаяния, да видим ще може ли да измени настроението му.

Сега, като ви наблюдавам, намирам, че всички се нуждаете от повече вяра. Всички несъгласия, раздори, съмнения, подозрения, сиромашия и ред още отрицателни състояния у човека се дължат все на слаба вяра. Силната вяра произвежда изобилие. Ако хората на някое общество имат силна вяра, между тях ще излязат много учени. Дето има вяра, всичко расте; дето няма вяра, всичко умира, съхне. Наблюдавали ли сте запример в кой месец у детето се събужда вярата? В кой ден ученикът добива вяра в учителя си? Започне ли учителят да преподава трудни задачи и да ги решава, в ученика са заражда мисълта, че учителят знае много и от този момент той вярва на своя учител. Яви ли се вяра в ученика по отношение на учителя, между учителя и ученика се създава връзка. Ученикът не може да разбере трудните въпроси, докато между сърцето и душата му няма връзка. Ученикът не може да придобие възвишеното знание, докато между неговата душа и тази на някое възвишено същество от Невидимия свят няма връзка.

Следователно пробуждането на способностите у човека зависят от вътрешните връзки, които той има с възвишените същества. Има ли такива вътрешни връзки, веднага силите в организма му се трансформират и ако този човек е бил стар, постепенно започва да се подмладява. Изгубят ли се вътрешните връзки с разумните същества, и съзнанието на човека започва да потъмнява. Тъй щото при допирането на две точки всякога става поляризиране. Ученикът непременно трябва да знае седемте принципа на живота. Дойде ли до разумния живот, той трябва да бъде внимателен да не загуби връзката си с Бога. Много връзки има ученикът, но най-важна е връзката му с Бога. Непреривна ли е тази връзка, той ще забележи в съзнанието си разширение и светлина, вследствие на което ще е способен да учи. Лесно е да се учи, когато човек има очи. Такъв ученик, в каквото положение и да се намира, всякога ще има време и условия да учи и да се интересува от всичко, което става около него. Няма ли тази връзка или прекъсва ли я често, той ще се отчае и ще каже: “Моята работа се свърши, ще отложа за друг живот.” Казвам: Няма по-добър живот за вас от сегашния. Отложите ли работите си за друг живот, вие ще се намерите при по-трудни условия. Пропуснете ли условията сега, те никога няма да се върнат. Не пропущайте сегашния живот, ако искате да използувате разумно всички негови блага. Щом знаете този закон, от вас, като от ученици, се изисква будно съзнание, да не пропущате условията, които днес ви са дадени.

Казвате: “Защо някои хора не са внимателни към нас?” – Защото и вие не сте внимателни към висшите същества, към Бога. Изправите ли отношенията си към Бога, всички хора моментално ще изменят отношенията си към вас. Бог живее в сърцата на всички хора. Той разтваря, Той затваря сърца. Някой казва: “Сърцето на приятеля ми е в моите ръце.” Не, сърцето на приятеля ти е в ръцете на Господа. Затова именно сърцето на приятеля ти ще се изявява така, както Бог диктува. Знаете ли това, няма от кого и на кого да се оплаквате. Господ държи сърцата на всички живи същества: на майки, на бащи, на деца, на приятели, на царе, на владици, на всички животни, свирепи и добри, на дявола, както хората наричат злото – всичко е в Божии ръце. Когато Бог държи сърцето на дявола в ръката си, и дяволът е мек към вас; отпусне ли Бог сърцето му, той веднага ви сграбчва. Такъв е великият закон на Вярата.

Ученикът трябва да знае този закон. Когато учителят извади ученика от тялото му и го прекара през пожар, ако той знае законите, няма да се плаши и няма да пострада. Не знае ли законите, ученикът ще се върне с опърлени крака, тук-там ще има малки мехури. Ако ученикът е свързан с Бога и не се съмнява в Него, той ще мине през огън, без да пострада. Дойде ли съмнението, веднага се явяват мехури по краката му. Има хора, които правят опити в това направление – да играят в огън, да го прескачат, без да им действат пламъците, но те могат да издържат на тези опити най-много два-три дена. Мъчно се издържа това голямо нервно напрежение. Тези опити се основават на силна вяра и на силна мисъл. Вие можете да правите ред опити в това направление. За пример вържете някой човек с едно дебело гемиджийско въже и със силата на мисълта опитайте да скъсате това въже. Ако имате силна вяра и концентрирана мисъл, само с едно махане на ръката си вие ще можете да скъсате въжето. По същия начин можете с мисълта си, без големи усилия, да дигнете някакъв голям камък и после, като го ударите леко с пръста си, да го счупите. Имате ли такава силна вяра, с едно махане на пръста си из пространството вие ще можете да произведете гръм. Усъмните ли се, този гръм ще дойде отгоре ви. Силата на вярата и на мисълта седи в отсъствие на съмнението. Нямате ли съмнение, всичко можете да направите.

И тъй съмнението е закон на инволюция; абсолютната вяра е закон на еволюция. Затова, искате ли да еволюирате, да подобрите живота си, работете върху засилване на вярата си. Казвате: “Не може без съмнение.” Опитвали ли сте резултатите на съмнението? Кажете тогава какво сте придобили от съмнението? Българите често употребяват една поговорка: “Наша Стоянка три лакта изтъкала, пет разтъкала, а платното и до днес седи на стана.” Какво се подразбира от тази поговорка? Възможно ли е преди всичко три лакта да изтъче, пет да разтъче? Отде ще вземе двата, които трябва да разтъче? Или ще кажете, че от съседите ще вземе. Значи такъв човек разтъкава не само своето платно, но и това на съседа си. Какво ще кажете за него? Какво ще придобие той в живота си? – Нищо. Казвам: Такива са резултатите на всеки, който живее със съмнение и подозрение. Затова хвърлете съмнението вън от себе си и се въоръжете със силна вяра.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

29. Лекция от Учителя, държана на 16 юни, 1926 г., София.

Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, ученик, всички, себе, всичко, живот, дойде, ден, земя, можете, мисли, вяра, ръка, свят, учи ,

Общ Окултен клас , София, 16 Юни 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder