НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Здраво мислене

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Здраво мислене

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, себе, мисли, мисъл, работи, яде, болест, земя, бог, сега, милионаа, свят, лири, хора, организъм, право ,

 Младежки окултен клас , София, 16 Май 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Двадесет и седма лекция
16 май 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Чете се темата „Място на добродетелите в човешкото тяло“.

Чете се резюме от темата „Защо Природата е турила на някои насекоми много очи?”

Кой въпрос ви интересува днес? Нарисувайте една круша, дърво с един плод. Какво предпочитате вие: да ядете круши или да ги садите? Обаче може ли човек да яде круши, преди да ги е сял? Посаждането винаги предшества яденето. Това показва, че реализирането на желанията е в зависимост от много неща, от известни закони. Според тези закони много от човешките желания остават непостижими. Един от тези закони гласи: човек не може да постигне дадено желание, преди да го е посадил. Въз основа на същия закон човек не може да бъде добър, преди да е посял нещо в себе си. Доброто не е нищо друго, освен Любов, изразена на физическия свят. Понеже Любовта не съществува на физическия свят, затова Доброто се явява като нещо материализирано. Когато Любовта слиза от Божествения на физическия свят, тя се превръща в Добродетел. Когато слиза в Ангелския свят, Любовта се изявява като интелигентност, като Мъдрост или като Знание. Следователно човек не може да яде, докато не е работил. Ако някой минава покрай една плодна градина, в която нищо не е сял, той няма право да яде от плодовете на тази градина. Щом нищо не е сял, той няма право да яде. Художникът рисува една картина, но докато не я завърши, не дава тя да се гледа. Имате ли право вие да я гледате, преди той да я е изложил? – Нямате право. Когато художникът изложи картината си, всеки има право да я гледа. Следователно, когато искаш да вкусиш от плодовете на някоя чужда градина, ти трябва да се сприятелиш с този, който е садил дърветата. И тогава яденето на всеки плод, който той ще ти даде, ще бъде благословение за тебе. Значи човек няма право да яде круши или друг някакъв плод без позволение. Че е така, можете да си отговорите чрез въпроса: „Може ли пеперудата да яде круши? Може ли микробът да пие мляко?“ Това показва, че яденето представлява цял процес. Не е безразлично каква храна употребява човек. Той трябва да яде само такава храна, която може да го ползва. Каква полза може да донесе известна храна, ако тя само мине и замине през организма, без да остави нещо? Ето защо човек сам трябва да ограничава ума си от известни мисли, сърцето си от известни желания, които носят отрова в себе си. Има неща, от които човек временно поне може да се откаже. Човек не може да мисли всичко, каквото му дойде на ума. Какво ще стане с вас, ако в стаята, в която седите, внеса едно шише с отровен газ? Достатъчно е да помиришете този газ, за да избягате всички навън. Не избягате ли, нещастие ви чака. Като знаете това, вие трябва да правите избор в своите мисли и желания.

При самовъзпитанието на човека се препоръчва той да държи в ума си здрави, положителни мисли. Кои мисли са здрави? – Здрава мисъл е тази, която носи мир за душата и светлина за Духа. Здравата мисъл трябва да произвежда такава реакция в човека, която да внася разширяване на съзнанието. Ако човек е неразположен, здравата, добрата мисъл трябва да измени състоянието му в добро. Представете си, че една майка изпраща детето си за вода, но то отказва да изпълни молбата Ă. Тогава майка му казва: „Иванчо, помисли малко, да видиш добре ли постъпваш, като не слушаш.“ Детето се замисля и след малко взема стомната и отива за вода. Последната мисъл, която изменя решението му и превръща непослушанието в послушание, е добра, здрава мисъл. Някой студент иска да завърши университет, но няма средства. В обезсърчението си той казва: „Няма да уча повече!“ Обаче един от професорите го извиква и му казва: „Знаеш ли, че ти се дават условия да продължиш университета? Един благодетелен човек предлага една стипендия от три хиляди лева месечно за някой беден студент. Академичният съвет решава да даде тази помощ на тебе.“ Студентът се зарадва и казва: „Сега ще уча.“ Коя е добрата мисъл в този случай? Добрата мисъл е тази, която се явява в главата на професора, в решението на академичния съвет и в главата на самия студент, защото и на трите места тя съдейства за превръщането на една невъзможност във възможност. Какво още може да произведе добрата мисъл? Представете си, че срещате един млад, но знаменит лекар, който лекува болните много успешно. На младия лекар може да се даде следния съвет: никога да не говори на болния за болестта му. Щом пипне пулса му, както и да го намира, лекарят трябва да се изпълни с вяра и надежда в Бога, че болният ще оздравее. Тази положителна мисъл на лекаря ще се предаде и на болния. Щом болният се ободри и обнадежди, оздравяването му е сигурно. В такъв случай, ако болният е трескав, лекарят не трябва да му предписва 50 сантиграма хинин, каквато е дозата за възрастния, но трябва да го лекува по хомеопатически начин. Тъй щото когато лекарите и ближните на болния успеят да събудят вярата и надеждата на болния, лекуването му е сигурно. Това е един положителен и сигурен метод за лекуване. Лекарят трябва да знае, че болестите не са нищо друго, освен резултат на натрупването на излишна енергия, на излишни вещества в организма. Щом се освободи от излишната енергия, както и от излишните вещества в организма си, болният оздравява напълно. Дето се натрупват излишни енергии, излишни вещества, там се събират бацили, които са причина за различни болести. Дето има богатства, там винаги има крадци. Значи бацилите не са нищо друго освен крадци и разбойници, които влизат в човешкия организъм да крадат и убиват. Като знаят това, лекарите ги затварят в малки шишенца и приготвят от тях серуми против различни болести. С тези серуми те правят инжекции на болните и ги лекуват. Лекуването чрез инжекции е борба между апаши и апаши, на крадци с крадци. В тази борба те едни други се унищожават. Щом борбата се свърши в ущърб на крадците, болният започва да оздравява. Грижата за болния вече се свежда към възстановяването на нормалното състояние на неговия организъм.

И тъй, болестите на съвременните хора се дължат на подпушване на енергиите в организма им. За да се освободят от това подпушване, те се нуждаят от вяра. Вярата е средство за урегулиране на подпушените енергии в човека. Понеже съвременните хора страдат от безверие, те могат да се лекуват с вяра. Когато човек заболее, първо трябва да констатира в себе си болен ли е, или минава през някакво психическо състояние, което временно се отразява върху организма като болезнено състояние. Най-опасното положение за човека е, когато вярва, че е болен, без да има някаква болест, или когато мисли, че е здрав, а всъщност е болен. Ето защо човек трябва положително да знае болен ли е, или е здрав. Той трябва да знае има ли капитал в касата си, или няма. Болен човек е онзи, който има излишна енергия в себе си. Когато енергиите на човешкия организъм имат стремеж към центъра на Земята, той заболява. За да се излекува, тия енергии трябва да се обърнат към центъра на Слънцето. Единственият метод за лекуване на различните болести се заключава в превръщане на енергиите на човека от низходящи във възходящи, т.е. трябва да се измени посоката на движението им от центъра на Земята към центъра на Слънцето.

Болестите биват физически и сърдечни, без да имат органически произход. Те се дължат на натрупване на излишни енергии в организма. Тези болести са на нервна почва. Обаче има и органически болести, които крият своя произход някъде далече, в миналото на човека. Когато някоя болест се загнезди в астралното тяло на човека, тя постепенно минава в мисълта му, а оттам и във физическото тяло. За да се излекува човек, тази болест трябва да се махне от мисълта му. Когато образът на болестта изчезне от мисълта на човека, едновременно с това тя изчезва и от физическото тяло. Много от болестите на физическото тяло се явяват като последствие на някакви заболявания в астралния и в умствения свят на човека. Едно горчиво чувство, една противоречива мисъл причиняват физически болести. Щом се махне причината на болестта, и самата болест изчезва. Мнозина страдат от главоболие, от очеболие и се лекуват със студени компреси. Аз препоръчвам топли компреси вместо студени. Когато страдате от главоболие или очеболие, турете на слепите си очи квас, прясно приготвен. Мястото намажете с малко зехтин и отгоре турете кваса. Дръжте го на слепите очи 10-14 часа. Това можете да правите от 3 до 5 пъти седмично, според степента на болката. Квасът действа магнетично, затова го препоръчвам не само при обикновено главоболие, но и при менингит. Когато някое дете заболее от менингит, обръснете добре главата му, пригответе пресен квас и го поставете на горната част на главата и на слепите очи. Като турите няколко пъти наред квас на главата, детето ще оздравее. Изобщо ледът не трябва да се употребява при никакви случаи на възпаление. Щом имате някакво възпаление, служете си всякога с топли компреси, а не със студени. Студени компреси могат да се турят само на пълнокръвни хора. Квасът, млечният компрес са добри специалитети, които трябва да се предпочитат пред студените компреси. Когато лекувате някого, през цялото време трябва да сте в молитва, да сте свързани с Бога. Само по този начин лекуването ще бъде успешно.

И тъй, човек не може да яде круши, докато не ги е садил. Може ли човек да мисли, преди да е обичал? Мисълта ли е дошла по-рано, или Любовта? Това значи: кокошката ли е излязла по-рано, или яйцето? Божията Любов предшества мисълта на човека. Човек мисли само когато е обичан. Да мисли човек, това значи да се ползва от Божията Любов. Когато учи, човек разбира, че наистина Божията Любов действа на физическия свят. Напредналият в ученето съзнава, че светът е създаден за него, за да го изучава. С други думи казано: човек е дошъл на Земята да я изучава. Следователно, докато хората не изучат Земята добре, те не могат да се освободят от нейните прегръдки. До това време те се намират в положението на онзи млад турчин, който разговарял с баща си за уловения от него разбойник. Той казал: „Татко, хванах един разбойник.“ – „Доведи го при мене.“ – „Не мога.“ – „Защо?“ – „Защото не ме пуща.“ Както виждам, положението на съвременните хора по отношение на Земята е същото, каквото е положението на младия турчин към разбойника. Всички мислят, че са хванали Земята, но когато пожелаят да се мръднат малко, виждат, че тя не ги пуща.

Сега пред всички хора седи една велика задача за разрешаване. Човек може да живее, както разбира, но той трябва да реши задачата си, и то разумно. Ако решите задачата си, както обикновените хора я решават, ще се намерите в положението на човек, който постоянно влиза и излиза, без да придобива нещо. Например някой взема билет за концерт. Отива на концерта, но се връща – отложил се е. Втори път пак отива – отложил се е. Така се отлага концертът ден за ден, докато най-после му върнат парите. Защо? – Певецът се е разболял. Представете си, че на един богат американец му дойде идеята да завещае пет милиона долара на някой беден студент. Ако се окаже, че този беден студент е някой от вас, за какво ще употребите тези пари? Сега всички се радвате, като че действително сте станали наследници на тази голяма сума. Всеки от вас си мисли, че може наследникът да е той. Всъщност никой не е наследник. И да не станете наследник на този голям богаташ, все ще ви бъде приятно да се говори по този въпрос. Един турчин отишъл в Цариград по работа. Като се върнал оттам, ходжата го запитал: „Какво ново има в Цариград?“ – „Последната новина е за тебе. Там се говори, че ще те направят шейх-юл-ислям.“ – „Не говори такива работи.“ След няколко дни ходжата срещнал същия турчин и му казал: „Я разправи пак, какво се говори в Цариград за мене.“ Ходжата знае, че това не е вярно, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си.

Сега и вие знаете, че няма да получите пет милиона долара, но ви е приятно да слушате. Мисълта за петте милиона долара весели всички. Един познат разправял, че ако спечели милион, щял да купи два автомобила: единия щял да дари на Братството, а другия щял да остави за себе си. Това показва, че парите са сила, която действа на човека. Под влияние на мисълта за забогатяване човек става весел. Възможно ли е да дойде на ума на някой американец да направи някого от вас наследник на част от своето богатство? В дадения случай е невъзможно, но същевременно е вероятно. Отде знаете, може би още тази вечер някой американец да изпрати на някого от вас пет милиона долара. Ако вие сте чувствителни, с помощта на лескова пръчица ще можете да познаете къде има заровени пари на Балканския полуостров. Големи богатства има заровени в земята. Някои от тях са останали още от турско и от римско време. С помощта на лескова пръчица човек може да открие местата, дето има заровено злато, но той трябва да работи върху себе си. Когато развие нужната чувствителност, и без тази пръчица той ще може да открива богатства в земята. При това положение той носи пръчицата в себе си като вътрешна сила. Много време се изисква, докато човек развие тази сила в себе си, но и като я развие, той трябва да знае как да я контролира. Не я ли контролира, тя ще се превърне в болезненост. Що се отнася до печеленето на пари, това е лесна работа. Мислено или в действителност всеки човек може да бъде богат. Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато не е разположен, да си представи, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари си е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, като в приказките от „Хиляда и една нощ“. Като прави такива упражнения в мисълта си, във въображението си, човек сменя неразположението си с разположение. Ще кажете, че това е глупаво нещо. Защо? – Защото било празна работа. Значи да мисли и да си представя човек светли и красиви картини било глупава работа, а да си представя мрачни картини не е глупаво. Започва някой да си представя, че ще се разболее, че ще осиромашее, и пада духом. Според мене това именно е глупава работа. Защо трябва да си представяте такива работи, когато човек не е създаден нито болен, нито сиромах? Че се е разболял или че е осиромашал, причината за това е той сам. Мързеливият се разболява. Докато човек е буден, докато е активен и поддържа деятелността на своите клетки, човек не може нито да боледува, нито да осиромашава.

Потенциално човек е богат, а кинетически – сиромах. Какво трябва да направи, за да подобри положението си? Той трябва да превърне потенциалната си енергия в кинетическа. Въображението в човека е сила, която може да му помогне в това превръщане. Някой иска да стане музикант. Нека си представи, че има хубава, скъпа цигулка и всеки ден свири по пет-шест часа. След това излиза на сцената и започва да свири като виден музикант. По този начин мисълта му ще слезе на физическия свят и ще започне да влияе върху музикалното му чувство. Друг пък иска да стане виден писател или лекар. И това може да постигне, като си представи, че пише велики работи или че лекува болести, за които съвременната медицина се оказва безпомощна. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже се спират само върху едната страна на живота – отрицателната, мрачната. Животът има две страни: положителна и отрицателна. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да гледа на тях от две страни. Така работи и Природата. И тя си служи с рай и ад. Кой живее в рая? – Работният, трудещият се, способният човек. Кой живее в ада? – Мързеливият. Ако мързеливият започне да работи, той влиза в рая; ако работният престане да работи, той слиза в ада. Работният всякога се радва, а мързеливият страда, скърби. Следователно, когато се радва, човек работи; когато скърби, той е станал мързелив. Между работата и труда има известна разлика. Работата е Божествено нещо, а трудът – не. Казано е, че човекът се мъчи, ангелът се труди, а Бог работи. Хората често се обезсърчават и казват: „За кого ще пея, за кого ще пиша, за кого ще живея?“ – За себе си. Пей за себе си, пиши за себе си, живей за себе си. Заболи ли те глава – сам се лекувай. Стани лекар на себе си. Щом можеш да правиш всичко за себе си, ти ще можеш да правиш същото и за другите.

Когато се лекува, човек от нищо не трябва да се страхува. Казано е в Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие.“ Силната мисъл изпъжда всякакъв страх. Човек със силна мисъл може да влезе при болни от чума, от холера и да излезе здрав и читав. От страх само човек може да заболее, без никакви бацили. Един човек срещнал на пътя си чумата. Той я запитал къде отива. Чумата му казала, че отива в Багдад. – „Колко души ще вземеш?“ – „Хиляда.“ На връщане от Багдад чумата срещнала същия човек. Той веднага я запитал: „Свърши ли работата си?“ – „Свърших я.“ – „Колко души взе?“ – „Двадесет хиляди.“ – „Нали каза, че ще вземеш само хиляда?“ – „Аз взех хиляда души, а деветнадесет хиляди умряха от страх.“ Какво показва този пример? – Че от двайсет страдания само едно е дадено от Природата, а деветнайсет – от човека, от неговия страх. Наистина, страхът причинява ред болести, страдания, мъчнотии. Значи една двайсета от страданията на човека са дадени от Природата, а деветнайсет двайсети са причинени от самия човек. Както виждате, дробите имат приложение в живота главно в процеса на растенето. Издънките на дърветата, разклоняването им не са нищо друго освен дроби, получени при раздробяването на цялото.

Единицата е цялото, а клоните и корените са дробните части. В Божествения живот обаче няма дроби. Там всички числа са цели. Дето има страдания, там има дроби. Страданията са от хората, а не от Бога. Бог дава условия на човека да учи, но ако не може правилно да използва тия условия, той страда. Да живеем – това е дадено от Бога. Да умираме – това е от хората. Да сме здрави – това е от Бога. Да сме болни – това е от хората. Отрицателните неща са от хората, а положителните – от Бога. Обаче Бог превръща всичко отрицателно в положително, в Добро. Той превръща сиромашията в богатство, невежеството – в знание. Ако искате да бъдете силни, да не се спъвате в живота си, дръжте в ума си положителни мисли за Бога. Желанието на Бога е да бъдем здрави, умни, силни. Не мислите ли така, каквото и да спечелите, ще го изгубите. Ако сте здрави, ще изгубите здравето си; ако сте богати, ще изгубите богатството си. Сега, ако някой ви обещае пет милиона лева, как ще се справите с тях? Преди още да сте ги получили, вие веднага ще им намерите място. И в края на краищата ще си кажете: „Който е обещавал, той ще има грижата да ги достави.“ Ще кажете като Настрадин Ходжа, че който е оставил 99 лири, ще остави още една. Един ден Настрадин Ходжа минавал през един мост и понеже имал нужда от сто лири, въздъхнал дълбоко и казал: „Ако някой ми даде сега 99 лири, няма да ги взема, щом не са сто.“ Чул го един богат турчин и на другия ден, преди да мине Настрадин Ходжа през моста, той му оставил 99 лири и се скрил да види какво ще прави. Като видял парите, Настрадин Ходжа ги взел, преброил ги и продължил пътя си. Турчинът го настигнал и го запитал: „Колко лири намери?“ – „Деветдесет и девет.“ – „Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш?“ – „Аз зная, че който е оставил 99 лири, той ще даде още една.”

Сега и вас питам: готови ли сте да вземете петте милиона, които американецът се готви да изпрати на някого от вас? Можете ли да се справите с тях? И вие като Настрадин Ходжа ще кажете, че щом веднъж Провидението е намислило да ви облагодетелства, то знае, че вие ще можете правилно да използвате тази сума. Петте милиона представляват дарбите и способностите, които Бог е вложил в човека.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди.
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Здраво мислене
Жива реч (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том III. София, 1937)
14 беседи от 21 март 1926 г. до 27 юни 1926 г.

Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, себе, мисли, мисъл, работи, яде, болест, земя, бог, сега, милионаа, свят, лири, хора, организъм, право ,

 Младежки окултен клас , София, 16 Май 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder