НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Закон и принцип

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Закон и принцип

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, всички, любов, начин, хора, свят, сега, закон, зло, майка, дойде, закона, казва, мисъл, знае, природа, дете, бъде ,

Общ Окултен клас , София, 25 Юни 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Съвременните хора страдат и търсят причините на страданията вън от себе си. Всъщност причината на страданията се крие в техните криви разбирания. Често те говорят за закон, за принцип, без да се спират върху отношението на закона и принципа към самите тях. Законът и принципът са общи положения за всички хора, но приложението на закона не се отнася до всички. Приложението на закона зависи от условията, при които индивидът живее. Запример, съществува закон за движение. Всички живи същества се движат, но те не са заставени да се движат по един и същ начин. Човек се движи по един начин, птицата – по друг, светлината – по трети начин, мислите и чувствата – по четвърти начин и т.н. Всеки човек, всяко живо същество има свой специфичен начин на движение. Казвате, че всичко си върви по пътя, който Бог е определил. Веднъж създал света, нещата са неизменни. Какво разбирате под думите Бог създал света? Как е създал света Той: като някой майстор, или като жена, която преде? Създаването на света подразбира велика разумност. Само Разумното начало създава, а всички по-малки същества от Него правят нещата. Майсторът прави, но не създава. Затова, като разглеждаме света, създаден от Бога, виждаме, че всичко, от най-малкото до най-голямото, е съвършено.

За да дойде до правилно разбиране на нещата, човек трябва да има вътрешна свобода. Няма ли тази свобода, и като духовен, и като светски, той иска да подведе нещата под един закон, под общ знаменател. Нещата могат да се подведат под общ знаменател, но не и под общ числител. Какво значи да подведете нещата под общ знаменател? Това значи, да ги подведете под действието на един принцип. Наистина, принципът е общ за всички, но приложението му е различно. Всеки човек прилага принципа по своему. Не можете да заставите всички хора да прилагат известен принцип по един и същ начин. Можете ли да заставите всички хора да ходят еднакво? Даже двама братя не ходят по един начин. Изучавайте хода на хората, да видите, как се движат. Всяко движение е под специфичен закон.

Като говоря за движението, като закон, някои мислят, че това е проста работа, че всичко знаят. Какво знае човек, това животът само показва. Музикантът може да казва, че знае да свири, но като излезе на сцената, там ще се провери неговото знание. Някой казва за себе си, че има права мисъл. Като го поставят на изпитания, тогава ще се изпита неговата права мисъл. Като се провери знанието, силата, разумността на човека, той вижда своето невежество и безсилие. Слушате някой да казва за себе си, че е бос човек. Какво означава думата босота? Невежество. Босият е невежа.

Днес хората разглеждат въпроса, бос ли трябва да ходи човек, или с обуща. Някои поддържат идеята, че човек трябва да ходи бос, а други, че трябва да бъде винаги обут. Обаче, природата не обича крайности. Добре е от време на време човек да бъде бос, защото чрез краката, като антени, той влиза в непосредствен контакт със земята. Между енергиите на земята и неговите става правилна обмяна. Обаче, има часове през деня и часове и дни през годината, когато тази обмяна не е нужна. Както денонощието е съставено от ден и нощ, така и въпросът за босото ходене се решава в зависимост от дните и часовете. Има дни и часове, когато човек може да ходи бос, но има такива дни и часове, когато по никой начин не се позволява на човека да бъде бос.

Човек трябва да познава законите и силите на природата и след това да се произнася по един или друг въпрос. Без да мисли, някой казва, че хората трябва да бъдат праведни. Добре е това, но колкото да иска, човек не може всякога да бъде праведен. В будния си живот, той може да бъде праведен, но в съня си често изневерява на своята праведност. Слушате някой вегетарианец да ви разправя, че в съня си ял месо и е недоволен от себе си. Друг някой миролюбив човек сънувал, че убил някого. Друг някой, който живее чист и свят живот, сънувал, че се забавлявал с млади моми. Едно трябва да знаете: когато греши в будния си живот, човек отговаря за грешките си пак в будния си живот. Когато греши в съня си, той отговаря за прегрешенията си в друг свят. Като спи, човек се пренася в астралния свят, дето отговаря за своите погрешки. Друг е въпросът, ако човек е развил своето висше съзнание. Тогава той не греши нито в будния си живот, нито в съня си. Това значи свободен човек. Свободният човек има свои възгледи и на никого не ги налага. Той знае, че ако възгледите му са верни, те сами по себе си ще се наложат. Защо? Защото са необходимост за хората. Кой налага светлината, въздуха, водата и храната на човека? Те сами се налагат, защото са елементи от първа необходимост. Без тях никое живо същество не може да живее. Свободният човек живее без страх и с любов.

Мнозина казват, че са готови да направят много неща, но ги е страх да се проявят. Защо? Любов нямат. Дето е страхът, там любовта не може да се прояви. Страхът е дошъл в света заедно със закона. Щом се явил законът, заедно с него се явил страхът. Дето има закон, там има и страх. Дето е страхът, там е и законът. Защо се страхува човек? За да не изгуби свободата си. Като се наложи закона, човек започва да се страхува. Защо? Защото законът всякога ограничава. Ето защо, за да не се ограничава, да не губи свободата си, човек трябва да работи, да се освободи от своите криви разбирания. Още с идването си на земята, човек попада под силата на закона. Още като малко, новородено дете, човек попада под закона на пелените. Майката веднага повива детето, туря го в закона и, докато не заякне, не го освобождава от ограничителните условия. Като израсте, детето се освобождава от пелените, но влиза в друг закон. През целия си живот човек минава от един закон в друг, не може да се освободи от него. Докато живее на земята, човек все още се намира под влиянието на закони, физически или духовни. За да се справя разумно със законите, човек трябва да има широко сърце, т.е. широки възгледи.

Какви са възгледите на човека, широки или тесни, това се вижда при изпитанията. Само при изпитанията се познава, докъде е достигнал човек в развитието си. Изпитът е мярка, чрез която познавате, доколко човек е разбрал Божията Любов. Едно от качествата на Божията Любов е всепрощаването. Любовта прощава всичко. Тя не се занимава с греховете на хората. Тя изключва греха от космоса. Грехът е кал, която, колкото много да е, не може да опетни космоса. Грехът може да предизвика само частично опетняване на нещата. Запример, той може да изцапа една чиния, един човек, един бряг, но в никой случай не може да опетни цялото. При това, ако вярвате в силата на греха, опетняването ще бъде по-голямо. Колкото по-малко вярвате в греха, толкова по-малко ще се опетните. Човек може моментално да се освободи от калта на греха. Това зависи от неговите мисли и чувства. Като се заговори за греха, хората се чудят, как се е родил той. Грехът не се ражда, нито се появява. Какъв е поводът за греха? Понякога най-малкият повод може да стане причина за греха. Малкият повод може да стане причина за най-големия грях. Най-големият грях в света е убийството. Ние имаме такъв пример в Библията.

Двама братя отиват да принесат жертва на Господа. И двамата служат на Бога. Обаче, димът от жертвеника на единия отивал нагоре, към Бога, а димът на другия се разстилал по земята. Недоволен от това, защо и неговият дим не отива нагоре, той взел тояга и убил с нея брат си. Външният повод е малък, грехът е голям, а истинската причина за греха се крие в самия човек, в неговото каменно сърце. Казано е в Писанието: Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново.

Днес всички хора се борят със злото и с греха, искат да се освободят от него. Това е невъзможно. Грехът и злото съществуват от началото на Битието. Щом живее, човек непременно ще греши. Грехът е естествено последствие на живота. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които не са в съгласие с великия закон на Битието, опетняват човека. Както се храни човек физически, така се храни и с чувствата, с мислите и с постъпките си. Каквато храна да употребява, докато е на земята, човек неизбежно греши. В този смисъл, грехът се явява като естествено последствие на храненето. Ето защо, за да греши по-малко, човек трябва да яде по-малко. Колкото повече яде, толкова повече греши. Представете си, че влизате в гостилница, ядете много, но нямате пари да платите. Какво ще правите? Вие започвате да се извинявате на гостилничаря, но той не е доволен от вас. Той може даже и да ви набие. Без да искате, вие започвате да грешите: лъжете, крадете, насилвате другите. Изобщо, яденето е станало причина за много грехове и престъпления.

Сега ние говорим за отрицателните прояви в света – грях, зло, недоволство, неразположение и т.н. Защо съществуват тия прояви, не е важно. Как са произлезли, и това не е важно. Обаче, човек трябва да си зададе въпроса: Защо съм неразположен? Защо съм недоволен? Слънцето, звездите, добрите хора са разположени и доволни. Защо тогава ти, човекът, си неразположен и недоволен? Неразположението, недоволството в човека са паразити, които трябва да се извадят с гребен, или с щипци, както се вадят паразитите от човешкото тяло. Щом се извадят паразитите, всички работи се нареждат добре. Паразитите не са присъщи на човешкото естество, нито имат нещо общо с неговия характер. За да стане силен, човек трябва да се освободи от отрицателните прояви в себе си. Като се освободи от тях, човек лесно се справя с мъчнотиите и изпитанията си. Отрицателните сили в природата са подобни на апаши, които всякога могат да изненадат онзи, който се е захласнал. Щом срещне такъв човек, апашът бръква в джоба му и изважда кесията му. За да не ви нападат апаши, бъдете всякога будни. Апашите са големи психолози. Те знаят, кога да нападат. Ето защо, от всеки човек се иска будно съзнание, да не губи своето вътрешно разположение и своя мир. Не е ли буден, човек изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърцето си, своята мисъл и т.н.

Следователно, иска ли да запази своите външни и вътрешни богатства, човек трябва да влезе в закона на правата мисъл. Този закон наричаме „предпазителен закон”. Искате ли да запазите своите богатства и скъпоценности, оставете ги на гарата, дето има специални каси за пазене на такива вещи. Като пътувате от една гара на друга, вие можете да си ги вземете, когато ви потрябват. Вие пътувате спокойно, със сигурност, че никой не може да ви обере. Такива каси има в големите гари, гавно в Америка и в някои големи държави. Такива каси има и във всеки човек. Ние ги наричаме „каси на правата мисъл в човека, или Божествени каси.” Законът на правата мисъл показва на човека, как трябва да постъпва, за да не губи.

Някой казва за себе си, че е отстъпчив и лесно решава задачите си. Зависи, кога трябва да отстъпва. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кога да отстъпва и кога да настъпва. Ако настъплението е външно, човек вътрешно трябва да отстъпва. Ако не може да отстъпва, той трябва да държи поне отбранително положение. Христос казва: „Не противи се на злото.” Това значи: Когато кармата е назряла и тропа на вратата ти, ако си умен, трябва да отстъпиш. Отстъпиш ли, ще спечелиш, ако не отстъпиш, ще изгубиш. Щом видиш, че си обсаден отвън, искаш, или не искаш, ти трябва да отстъпиш. Каже ли някой, че не иска да отстъпи, всичко е свършено с него. Ще каже, че готов да се самоубие, но не и да отстъпи. С убиване въпросът не се решава. Ония, които са обсадили човека, продължават да го гонят и в другия свят. Обсадно положение съществува и на този, и на онзи свят. Каквото да прави, колкото да рита, човек не може да се освободи от закона. На парчета ще го накъсат, но ще го хванат. Има един начин, по който човек може да се освободи от закона. Този начин седи в приложение на правата мисъл. Ще поставите една мисъл срещу друга, според правилата и законите на хармонията. Това значи съпоставяне на нещата. Съпоставяйте мислите и чувствата си според законите на хармонията и не се страхувайте. Запример, имате ли някакво неразположение, изпейте му една песен. Неразположението не е нищо друго, освен обсадно положение. Ако сте взели правилно основния тон, неразположението ви ще изчезне. Не сте ли взели правилно основния тон, неразположението ви ще си остане.

Изобщо, може ли да взима правилно основния тон на живота, човек ще се освободи от всички психически и физически болки. Чрез основния тон на живота човек може да лекува всякакви болести, запример, всякакъв вид ревматизъм. Има физически ревматизъм, но има и психически – в сърцето, в ума и във волята на човека. Да се справи със своите ревматични състояния, казано в широк смисъл на думата, човек трябва да има вяра, с която да преодолява. Станете ли сутрин от сън с известно неразположение, първата ви работа е да се измиете, изчистите и поставите всичко в пълен ред и порядък. Намокрете косата си, вчешете се добре, космите ви да не стърчат, измийте добре ръцете си, изчистете ноктите си, преоблечете се, обуйте обущата си, които трябва да бъдат също чисти, направете си молитвата, размишлявайте, дишайте дълбоко, да напълните дробовете си с чиста, свежа струя въздух и тогава започнете работата си. Ако при всяко неразположение се напуснете и физически, неразположението ви ще се удвои.

Що се отнася до здравословното състояние, първата ви работа е да подобрите кръвообращението си. Едно от условията за подобряване на кръвообращението е освобождаване на мисълта от всички наслоявания на миналото, от всички стари, криви разбирания. Човек трябва да има свободна мисъл. Ако мисълта му не е свободна, той изпада в песимизъм. Песимизмът показва, че в ума и в сърцето на човека има известни утайки, чужди вещества, от които той трябва да се освободи. За да се освободи от тия утайки, той трябва да диша дълбоко. За това се препоръчват екскурзии, качване по планини. Ако при изкачване, или при тичане човек се задъхва много, това показва, че кръвообращението в него не става правилно. Иска ли да възстанови своите красиви мисли и чувства, човек трябва да прави физически движения: гимнастика, екскурзии, спорт. Човек може мислено да прави тия упражнения, но за това се иска голяма сила. При физическите упражнения разходите са по-малко, отколкото при умствените. Като е дошъл на земята, човек трябва да се съобразява с методите на природата. Той няма право да спре движението на силите, които действуват в природата, нито да ги коригира.

Съвременните хора си задават въпроса, защо е допуснато злото в света. Днес този въпрос не може да се разреши. Защо съществуват доброто и злото заедно, това е философски въпрос, на който разрешението е в далечното бъдеще. Дойдете ли до злото, оставете този въпрос настрана. Започнете ли да разисквате върху него, с това вие предизвиквате всички отрицателни сили в природата. Не пипайте тия сили. Занимавате ли се с тях, все едно, че им хвърляте камъни. Ако вие хвърлите един камък, злите сили ще хвърлят върху вас хиляди камъни – Ама трябва ли злото да съществува? – Оставете този въпрос настрана. Единственият, Който знае, защо съществуват доброто и злото, е Бог. Всички хора, обаче, могат само да предполагат, да търсят причините на злото и доброто, но пак не могат да разрешат въпроса. Ще каже някой, че Каин е родил злото в света. Той бил ли е на мястото, дето двамата братя принасяли жертвата си? За да се произнесе върху известен въпрос, човек трябва да познава абсолютната истина. Иначе, каквото каже, ще бъде относително вярно. Запример, казвате за двама души, че са влюбени. Как познавате това? Ще кажете, че ходят постоянно заедно, рамо до рамо, или хванати под ръка. Виждате, че два вола са впрегнати в една кола, рамо до рамо, но не са влюбени.

Какво представя влюбването? Какво значи, да се влюби човек? Влюбеният носи своята възлюбена на главата си като запалена свещ и постоянно мисли за нея. Колкото повече мисли за нея, толкова повече свещта се разгорява. Момата е свещта, момъкът – пламъкът. Щом се срещнат и започнат да говорят, пламъкът се усилва и свети отдалеч. Ако момъкът разлюби момата, пламъкът изгасва, а свещта престава да гори. Докато се обичат, и двамата се ползват от светлината на свещта. Разлюбят ли се, и двамата остават в тъмнина. Когато се обичат, между тях става правилна обмяна, вследствие на което някога момата е свещ, а момъкът – пламък; някога момъкът е свещ, а момата – пламък. Ако свещта и пламъкът не са на едно място, никаква светлина не може да има. Това е Божествен закон. Когато срещнете двама души, които се обичат, радвайте се, защото те могат да ви светят в тъмната нощ да намерите пътя си. Изчезне ли любовта между тях, и те, и вие ще объркате пътя си.

Днес повечето хора говорят за своята изгубена любов, за разочарованията в любовта си. Това е любовта на изгасналите свещи. Оставете тази любов настрана и говорете за любовта на запалените свещи. Дето гори свещ, дето има светлина, там никога не се вършат престъпления. За любовта човек трябва да има свещено разбиране. Обаче, без да знае, какво нещо е любовта, без да я опитал, човек се произнася за нея. Любовта с думи не се изказва. Който може да стане свещ и да образува пламък, той има любов в себе си. Това значи, че Бог действува в него като светлина. За да се прояви Божията Любов, нужни са два полюса: единият полюс ще бъде свещ, а другият – пламък.

Следователно, като ученици, вие трябва да се отнасяте със свещен трепет към любовта. За да дойдете до това свещено отнасяне към любовта, вие трябва да пречистите мисълта си от всички криви разбирания. Благодарение на вашите криви разбирания, любовта ту се явява, ту изчезва. Докато гледа чисто и свято на любовта, човек се ползва от нея. В който момент допусне нещо нечисто в мисълта си, любовта го напуща. Дето е любовта, там всичко цъфти и връзва. Който люби, както Бог люби, той е в състояние да възкреси умрелия. Той е в състояние да изправи всичките си погрешки. Който изправя грешките си, той има любов. Някой се оплаква, че му дотегнало да изправя грешките си. Той трябва да се радва, че има какво да изправя. Като изправи своите погрешки, ще му дадат задача, да изправи грешките на ближните си. Който не е изправил свойте погрешки, той не може да изправи грешките на другите. Следователно, докато не изправите своите погрешки, не се занимавайте с изправяне на чуждите.

Съвременните хора се нуждаят от положителна наука. Положителна наука е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в живота и природата. Запример, някой се оплаква, че на окото, на носа, или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв. Това обяснение не е достатъчно. Той трябва да знае, защо пъпката е излязла на окото, а не на носа. Или, защо е излязла на носа, а не на ухото. Ако пъпката е излязла на окото, с това природата му обръща внимание да бъде изправен към истината; ако пъпката е на носа, той трябва да се научи да мисли право; ако е на ухото, да слуша добре, да бъде мъдър. Пъпката се мести от едно място на друго, движи се по целия организъм, докато човек научи урока си. Не научи ли урока си, природата го тръшка на леглото, и той започва да вика за помощ. Видите ли своя ближен в такова положение, притечете му се на помощ. Не чакайте да дойде друг някой да му помогне. Всеки от вас може да стане лекар, да помогне на един страдащ. Нека всеки опита силата си, да види, колко знае. В такива случаи, именно, той може да провери знанията си.

Защо идат болестите и изпитанията в живота? За да приложите търпението си. Ако търпението ви е слабо, ще го развивате. Мнозина се оплакват от ревматизъм. Ето една възможност да приложите търпението си и постепенно да се лекувате. Считайте, че ревматизмът ви е даден, като научна теза за разработване. Ще пъшкате, ще страдате, но ще пишете тезата си и ще благодарите, че имате възможност да оставите на света своя научен труд. Това значи, да има човек разположение на духа. Като болен и здрав, като сиромах и богат, като прост и учен, той трябва да има разположение на духа си. В каквото положение да се намира, човек трябва да е доволен.

Всяко състояние, през което човек минава, е временно. Това е естествено положение на нещата. Превърне ли се в нещо постоянно, то е неестествено. Ако направите една малка погрешка, благодарете, че е малка. Ако направите голяма погрешка, благодарете, че чрез нея сте избягнали злото, което ви е дебнало. Като направите голяма погрешка, окръжаващите спират вниманието си върху тази погрешка и се стремят да не изпаднат в същото положение. В такъв случай вие трябва да благодарите, че по този начин сте избавили близките си от същата погрешка. Разумният свят всякога компенсира нещата. Той разпределя тежестите на живота върху всички хора: един ден ще тури една погрешка, т.е. една тежест върху гърба на едного; на другия ден – върху гърба на другиго и т.н. Тъй щото, благодарете, че природата ви е удостоила с известно внимание. Тя разчита на вашия гръб, на вашите сили, затова ви товари. Какъв лекар викат при сериозни болести? Най-видният и способен. Следователно, ако те сполети голямо зло, знай че ти си един от видните лекари, на когото е дадена задача да се справи с това зло. Казвате, че лесно се говори, но мъчно се правят нещата. Наистина, мъчно се правят някои неща, но могат да се направят.

Каквото да говорите, хората обичат да слушат, но не обичат да ги морализират. Наистина, морализирането е най-тежкото забавление. Неприятно е цял ден да слушате: това не прави, онова не прави. Майката пипа в долапа, а детето не трябва да пипа. Защо? Да не счупи нещо. И майката може да счупи нещо. Майката гази в реката, а детето не трябва да гази. Защо? Да не се удави. И майката може да се удави. Майката слиза сама по стълбата, а детето само не трябва да слиза. Защо? Да не падне. И майката може да падне. Детето иска само да слезе от стълбата на втория етаж, но майката не позволява. Докато майката е около детето и внася страх и смущение в сърцето му, то може да падне. Остане ли само в къщата, детето може да слезе по стълбата, без да падне. Оставено само на себе си, то слиза внимателно, стъпало след стъпало. Като види запалена свещ, детето иска да я пипне. Ако майка му е при него и му забранява да пипа свещта, детето непременно ще тури пръста си и ще се изгори. Ако е само в стаята, ще разглежда свещта, ще я обикаля, но няма да тури пръста си в нея.

Светът е пълен с разумни същества, които предпазват и децата, и възрастните от опасности. Не са само майката, бащата, братята и сестрите, които предпазват детето от опасностите в живота. Хиляди разумни същества изпълняват роля на пазители в света. Има едно разумно ръководство в света, в което всички хора трябва да се вслушват. Това разумно ръководство наричаме Божи Промисъл. Остави съдбата си в ръцете на Божия Промисъл. Щом не можеш да решиш една задача, кажи в себе си: Има Божи Промисъл в света. Той ще се погрижи за това, което не е в силите ми да направя. Това не значи, че не трябва да работите и да чакате всичко от Бога. Божият Промисъл се проявява чрез Божественото, което е във всеки човек. Обърнете се към Божественото в себе си, направете връзка с него, и задачата ви ще се реши по-лесно, отколкото с помощта на някоя външна сила.

Сега ви говоря за Божия Промисъл, но и без да говоря, вие ще го проверите по един начин; ако пък ви говоря, ще го проверите по друг начин. Светът е училище, в което всички сте поставени да учите. Светът е създаден, като разумен метод за възпитание и самовъзпитание на човечеството. Не се занимавайте с окръжаващите. Не желайте да бъдете като другите хора, нито те – като вас. Не мислете, че хората са по-добри, или по-лоши от вас. Ако са по-добри от вас, те знаят това; ако са по-лоши, пак го знаят. Дойдете ли до човека, поставете го на същото ниво, на което сте и вие. Не желайте да постигнете всичко изведнъж. Изучавайте се всеки ден, да видите, докъде сте достигнали и какво ви предстои да направите. Какво ще придобиете, ако знаете, къде има заровено злато в земята? Хората преди вас извадиха много злато от земята, но какво направиха с него? Вместо да го претопят, да го използват за своето облагородяване, да проникне в кръвта им, те го превърнаха в пушки и топове, с които днес се убиват едни други. Само онзи може да се ползва разумно от златото, който владее магическата пръчка. Достатъчно е да я завърти два-три пъти във въздуха, и златото ще излезе на повърхността на земята. Без да копае земята, той ще има злато в ръцете си и ще знае, как да го използва. Той не се нуждае от много злато. Днес има нужда от една златна монета – толкова му се дава. На другия ден има нужда от две златни монети – толкова изважда от земята. Това е една съблазнителна мисъл, но вярна. Тази мисъл е опитана и дава резултат, но за онзи, който е придобил изкуството на магическата пръчица.

Мислете сега върху двете основни положения от лекцията: закон и принцип. Законът и принципът са общи за всички, но приложението им в живота е различно. Всеки човек се движи, но дадена е свобода на човека да се движи по начин, какъвто той си е избрал. Всички хора мислят, но всеки човек мисли по свой специфичен начин. Всички хора чувствуват, но всеки чувствува по свой специфичен начин. Всички хора работят, но всеки работи по свой специфичен начин. Красотата на живота е в разнообразието, обаче, законът и принципът при всички условия са едни и същи.

Божията Любов носи пълния живот.

44. Лекция от Учителя, държана на 25 юни, 1930 г. София – Изгрев.

Закон и принцип

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, всички, любов, начин, хора, свят, сега, закон, зло, майка, дойде, закона, казва, мисъл, знае, природа, дете, бъде ,

Общ Окултен клас , София, 25 Юни 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

Съвременното човечество страда от криви раз­бирания на външни общи положения. Говори се за закон, говори се за принцип. Но колцина от вас бихте опреде­лили какво разбирате под думата „закон“, под думата „принцип“? Принципът е общ за всички, законът е общ за всички, но приложение на закона не се прилага към всички. То е по отношение на условията, при които индивидът живее.

Закон има за движението. Всичко в света тряб­ва да се движи, но не са заставени всички същества да се движат по един и същ начин. Всяко същество избира начина и модела да се движи. По един начин се движи човек, по друг начин се движат птиците, по друг начин се движи светлината, по друг начин се движат мислите. Мислите, и те се движат. Чувства­та, и те се движат.

Сега казвате, разни постъпки. Специфичен начин има, всеки трябва да намери своя начин на действие, по кой начин да се движи. Казвате, така направил Господ света. Как го е направил? Какво разбирате под думите „така Господ направил света“? Общо е това. Както някой майстор седнал и го направил или както някоя жена седнала да опреде света. Те са общи понятия, иде­ята е смътна. Направил Господ света, разбираме разумното. Кое нещо е разумно направено? За малките и за разумните същества всичко е разумно направено. Всички трябва да се движат. Но мравята не може да се движи както човека. Една мравя не е такава, както един човек. Пък мравята няма да се движи и като млекопитающите. Едно млекопитающе няма да хвърка как­то птицата.

Има една вътрешна свобода. Сега духовните хора искат всичко да подведат под един знаменател. Вие под един знаменател може да го подведете, но не и под един числител. Ако имате един знаменател и един числител, какво ще стане? Значи подвеждането под един знаме­нател какво значи? Принципът, който действа, е общ, но приложението е различно. Вие искате начин, по кой­то вие прилагате, и те да прилагат. Значи по кой на­чин вие ходите тука? Даже и двама души между вас не ходят еднакво. Един ходи като гемия, друг удря пети­те, трети върви и се върти малко. Казвате, тъй иска. То употребява един закон. Който не разбира, казва това и онова. Който разбира, ще приведе този закон. Какво показва, ако той върви? Ще преведа. Някъде има противоречие, някъде съпоставяне. Та от нераз­биране иде друго. Вие казвате: „Ние всичко знаем. На­учихме какво казва Учителят.“ Толкоз сте научили, когато някой велик учител по музика преподава музи­ка. Даже съвременните музиканти там, дето свърш­ват, казват: „Научихме вече музиката.“ Научил някол­ко упражнения на първата позиция, но втора позиция? Но да мисли, че всичко е научил, ония преплитания на позициите. Като извадиш на сцената един съвременен музикант, ще видиш колко знае. Всеки един от вас каз­ва, че знае да мисли, разбира, но като дойде в живота, се вижда, че не разбира.

Запример, вземете положението, че трябва да се ходи бос. Едни твърдят, че всички трябва да ходим боси. Казвам тогава, рибите, като нямат крака, как ходят, боси ли ходят? Какво се разбира по думата „бо­со ходене“? Има същества, които боси не ходят. Да ходиш бос, значи да дадеш време на краката да дишат въздух. Много хора страдат от възпаление по краката. Тогава се всмукват известни отрови. Краката са ан­тени за земята. Следователно събират се известни енергии, които трябва да преминат. Те са предаване, предават. Ти натрупваш краката си с чорапи, с обуща, които мъчно предават тези енергии. И ще почувстваш едно неразположение може би след една година. Между природата и тебе няма правилна обмяна. Други казват, че всякога трябва да ходим боси. И това не е право. Всякога боси не може да ходим. Всеки ден в природата не може да бъде дванадесет часа. Дванадесет часа ден, после дванадесет часа почивка. Природата не търпи крайности.

Казвате, хората трябва да бъдат праведни. Как­во подразбирате, че хората трябва да бъдат праведни? Праведен ще бъдеш само когато не спиш. Като спиш, какъв ще бъдеш? Вечерно време в съня всички хора са престъпници. Праведен си, като си буден. Праведният често в съня си върши престъпления - кокошки крадеш, правиш неща нецензурни. Казва, той е много миролю­бив човек. Казвам, виж в съня си какво прави. Сутрин, като стане, грехове разправя. Да го знае жена му, ако е женен, ще го изпъди навън. Казваш, откъде дойде то­зи дявол, никак не съм го мислил. Двадесет години жи­вееш чист и свят живот, една вечер дойде, казваш, каква е тази работа. Аз наричам това положение туна беда. Вървиш по пътя, гонят един крадец, ти приличаш на него. Полицията те преследва, нападне те, турят те в затвора. Каква ти е вината? Вината ти е, че ти приличаш на крадеца. Турят те в халат неповинен, неправедно страдаш. В съня някой път те хванат.

Сега, за прегрешенията в съня никога не съдят в будно състояние. Прегрешиш, бил си може би в затвора. Трябва ти просветно разбиране, свобода. Свободата се­ди, да имаш търпение. Аз наричам свободен човек, който има свои възгледи, не мисли да ги наложи. Ако нещо е вярно, то само по себе си се налага. Светлината е една необходимост за хората. Как е наложен въздухът, как е наложен хлябът? Налага се, водата и тя се налага. Като изгладнеят, дойдат някои при мене. Като имам хляб, дойдат някои, ще се слушат, имат нужда. След като вземат туй, което им е потребно, заминават си.

Най-първо ще се научите да бъдете свободни във вашите възгледи, да направите един малък опит.

Запример каква е разликата между страха и обич­та? Те са неща, които се изключват. Противоположни са. Дойде страхът, даже приятели да имаш. Кога се е родил страхът? С идването на закона дошъл страхът заедно. Когато влязъл законът в света, дошъл и стра­хът. Страхът е една мярка да предпази закона. Дето има страх, има закон. Щом някой се е страхувал, външната страна ще дойде. Има външна страна на закона. Механическият закон ограничава.

Първото нещо. Трябва ви свобода. Сега имаме един процес да се освободите от всички ония криви схваща­ния на закона. Да кажем, имате правило, когато някое дете се роди, повиват го, повои турят. Когато израс­те малкото дете, майка му да му тури пелени. Даже някои носите една емблема на майка си сега. Едно коланче е повой. Като връзваш обущата си, то е повой. Като връзваш връзката си, то е повой. После пандел­ките около ръката, и то е повой. Панделката е така вързана, че побоят виси, отпред-отзад - с повои. Сво­боден е този повой.

Сега вас ви трябва широчина на душата. Не че душата не е широка. Широчина на възгледите ви тряб­ва. Нека някой от вас да направи една погрешка, да се види каква широчина имате, когато някой човек съгре­ши. Тогава се познава широчината на възгледите. Ако приемеш някого свободно, то е широчина на сърцето. Българите са били много широки. Като дойде някое турско заптие, стража, той седи вкъщи, пък българи­нът му развежда коня вън.

Питам, това широчина на душата ли е? Половин час ще му развежда коня. От широчина ли го прави? Не. Има страх от закона. Ако вие се поставите на изпит, тогава ще се покаже, доде сте достигнали. Изпитът е мярка да покажем, доде е достигнал човек до разбира­нето на Божията любов. Тогава, ако някой попита ва­шето разбиране за любовта какво е, едното от качес­твата на любовта е всеопрощението. Тя прощава, не се занимава. Ако човек гледа от гледището на любов­та, той изключва греха. Грехът е една кал, едно вещес­тво кално. Тя не е толкоз изобилна, че да може да опетни целия космос. Временно може да опетни човека. Някоя паница, някъде някоя река, някой бряг може да се опетни. Ако ти вярваш в греха, той ще те опетни. Ако не вярваш, няма да те опетни. Щом повярваш, че си откраднал, може да се опетниш. Щом повярваш, че си казал нещо лошо, може да се опетниш.

Сега е въпросът, как се е родил грехът. Грехът не може да се ражда. Как се е явил? Грехът не може да се прави. Не може да го направиш греха. Казва, той нап­равил един грях. Да кажем, най-големият грях на земя­та, човек може да убие някого. Защо може да го убие? Виждаме, поводът може да е много малък. В Библията дават повод. Двама братя излизат да принасят жерт­воприношение. Отиват двамата да служат на Бога. Казва там Писанието, че на единия димът отивал на­горе отвесно, а пък димът на другия се разтилал. Сле­дователно, понеже неговият дим не отивал нагоре, взел цепеницата и убил брата си. Как тъй неговият дим да не отиде нагоре. Някой ще разправя, ще разправя и след като разправя, нищо не е разправил, неразбрана работа е. Има много неразбрани работи. Оставете ги, не ги правете. По-лесно е ново да направиш, отколкото ста­ро да поправиш.

Сега може да питате как се е родил грехът в света. Питате как се е родило доброто. Ние, съвремен­ните хора, искаме да знаем как да премахнем злото.

Злото не може да се премахне. Да искаш да премахнеш злото, то е все таки ония хора, които искат да ядат, да кажат, че не искат да ядат с лъжица. Казва, какво правим? Не може да не яде. Ще носиш последствията. Грехът е последствие на живота. Щом живееш, непре­менно ще грешиш. Ще остане един излишък, който е грешен. В тебе ще се появи користолюбиво чувство. Само може да чувствате опетняване. Каквато и да е мисъл, която не е съобразна с великия закон, ще те опетни. Считай, че туй е в реда на нещата.

Има неизбежни погрешки в живота. Ще гледаш по възможност да ядеш по-малко. Ще ядеш по-малко, за да бъде грехът по-малко. Защото, ако ядеш повече, и гре­хът ще бъде повече. Влезте в другото положение. Ако влезете в гостилницата, ядеш много, нямаш много да платиш, гостилничарят не е доволен. Ако ядеш малко, ще платиш, гостилничарят е доволен от тебе.

Сега това са общи положения, дето всеки може да говори. Но трябва да превеждате вашите постъпки. Ти мислиш, неразположен си. Какво разбирате под думата „неразположение“? Защо да нямаш разположение? Слън­цето горе е разположено. Звездите горе са разположе­ни. Небето е разположено. Всички добри хора по света са разположени. Ти седиш, неразположен си. Целият свят е разположен, ти седиш неразположен. Казваш: „Не зна­еш ли, че аз съм неразположен?“ Защо ти да не си раз­положен? Кажете ми сега. Аз не искам да ми обяснява­те как е влязъл грехът във вас. Аз искам да ми обясни­те как е влязло туй чувство във вас. Него ми обяснете. Онези са философски работи, изводи. Как дойде нераз­положението във вас? Може да гадаете. В онзи ден я има вода, я няма. В механиката, ако дойдете до ония тънките механически изобретения, ако направите едно малко опущение, ще видите, че този механизъм не вър­ви. Който разбира, като врътне, всичките колелета тръгнат. Щом знаете какво нещо е неразположението, може да го хванете с вашите щипци, ще го намерите, ще го напипате, ще го хванете с вашите щипци. Ведна­га всичко е наред.

Сега нали съм ви привеждал онзи пример за въш­ките. Колко от тия въшки във вас не са извадени? Казвате, зная го този пример. Колко въшки има, които стоят? Едно неразположение, едно съмнение, едно не­доверие на завист вътре. Това са все такива външни недъзи, които трябва да се изгладят от характера, за да може човек да стане силен. Силният човек може вся­кога да отстрани от себе си отрицателните сили. От­вън трябва да дойде като едно съпротивление. Вървиш по пътя, някой апаш, който може да обере джоба, бърка два пъти, три пъти, нищо няма. Какво ще каже сега? Защо е бъркал в джоба ти? Той те е изненадвал, той психически те е наблюдавал, ти си се захласнал някъде, той бърка, извади. Ако твоят ум беше буден, да мислиш, той никак не би бъркал. Вие дръжте ума си буден. Апашът е цял психолог. Като погледне, знае кой е захласнат. Сега често говорите за дявола. Че дяволът често съз­дава едно смущение. След туй бърка в джоба ви, извади кесията и си замине. Вие, да кажем, имате разположе­ние, много хубаво разположение, в третото небе сте. Обаче той направи така, захласнете се нещо, извади ви кесията. Като се върнете, щастието, всичко туй за­дигнато. Казвате: „Загубих своето настроение.“

Казвам, на първо време трябва самообладание. Зна­чи будно съзнание трябва. Защото, ако не си буден, каквото носиш, в джоба пари може да имаш, ще хврък­нат, ще заминат. Онази твоя трезва мисъл не може да отлети някъде. Твоето поетическо настроение може да изчезне. Ако си ясновидец, ясновидството може да изчезне. Ако си силен, силата ти може да изчезне. Ти ще останеш такъв, какъвто си бил първоначално. В туй буйното съзнание човек трябва да знае какво нещо е законът. Има един закон предохранителен. Това, което хората наричат права мисъл. Ще влезеш в закона на правата мисъл. Като влезеш в някоя гара в Америка, за да не те оберат, ще предадеш скъпоценностите. Каз­вате: „Научихме го това.“ Научихте го, но казвате: „Това ми задигнаха, онова ми задигнаха.“ Казвам, защо не го турят в касата?

Казвам, в школата има известни положения. Ко­гато някой настъпва, друг трябва да отстъпи. Когато двама настъпват, какво ще бъде? Сега казва, той нас­тъпва. Но законът действа. Може да има настъпване в твоите мисли, може да има настъпване в твоите чувства. Сега, когато отвън има настъпване, лесно е да говорим, няма да отстъпваме. Право е. Но когато има настъпване в самия тебе, когато дойде тази карма, как ще разрешим въпроса, какво трябва да правим? Ще отстъпваш. Тогава дойде настъпването.

Христос казва на едно място: „Не противи се злому.“ Ще отстъпиш, понеже кармата е отвън. Ако не отстъпиш, ти ще изгубиш. Ако отстъпиш, ти ще спе­челиш. Как така? Отстъпи по всичките правила. Как? Хиляди хора са против тебе въоръжени, какво ще нап­равиш сега? Тебе те държат в обсадно положение. Каз­ва: „Най-после ще се самоубия.“ Хубаво, но със самоу­бийство не се разрешава въпросът. След като се само­убиеш, тези, които са те обсадили, има друга засада. Оттук бягаш, но има засада в другия свят. След като се самоубиеш, като те хванат и хайде, парче по парче в обществената безопасност. Не се разрешава въпро­сът. Казва, отхвърлям. С отхвърляне работа не става. Махни го. С махане не става тази работа.

Има закон. Ще поставите една мисъл спрямо дру­га. Трябва да разбираш закона на хармонията, да съпос­тавяш нещата. Сутрин, като станете, изпейте една песен. Всичкото ви неразположение ще мине. Не знаете как да вземате основния тон на музиката. Ако вземеш този основен тон, изпееш, неразположението си отива. Ако не вземеш основния тон, .туй разположение не си заминава, остава. Щом като престанеш, веднага дойде неразположението. Да кажем, имаш известна болка, рев­матизъм, подуто е коляното. Пей му, да привлечеш вниманието му. Ако започнеш да пееш, ти може да го извадиш навън. Ревматизъм има не само в коляното. Ревматизъм има в сърцето, в мисълта, ревматизъм има във волята. Като се освободи човек от ония рев­матични състояния.

Потребно е вяра. Щом като станеш сутрин, ко­сата ти настръхнала. Вземи вода, намокри си косата, вчеши се хубаво, намокри си косата, измий се хубаво, измий си краката, поседи. Ако си неразположен духом, изчисти си ноктите, има малко кал, изчисти я. Изчис­ти гурелите на окото, вземи огледалото, погледай се. Изглади косите си, да залегнат. После гледай. Погле­дът може да е размътен малко, устата ти може да е изкривена. Намести ги. Може устата да е изкривена, някой път може да е наляво, надясно. Ако си мъж, из­глади хубаво мустаците си, няма да ги въртиш. Ако си жена, пусни си косата надолу, няма да я въртиш тъй, като змия.

Изяснявам едно положение. Както са тия кокове навъртени като смокове, които са навъртени. В даде­ния случай сутрин ще ги разплетеш. Щом си неразполо­жен духом, развърти си кока. Ако мъжът е неразполо­жен, да не носи шапка. Може да си неразположен, извади обущата си, измий си краката. Може да си неразполо­жен - турил си някаква тежка дреха или може да имаш две фанели. Извади едната фанела, остани по една риза. Турил си толкова дрехи, че не може да дишаш свободно. Извади, остани по една риза. Ако измениш състояние­то си, ти си дошъл до едно вътрешно самовъзпитание. Тъй че човек трябва да се научи да се облича. Не знае колко дрехи да тури отгоре си. То е цяло изкуство, благословение. Имаш хубави обуща. Ти като станеш, гледай кожата каква е. Ще оставите. Голямо изкуство е врачуването, гадаенето. То е наука.

На някого вените потънали, има неразположение. Щом имаш неразположение, страхливости, вените са потънали. Значи има нещо във вашето кръвообращение неправилно. Седни тогава, започни да дишаш, чист въз­дух ти трябва на тебе. Започни с чист въздух, възста­нови най-първо кръвообращението. Щом кръвта по по­върхността на тялото не се разпространява, имаме песимистично състояние. Ако това стане навик, по това състояние може да се явят много болезнени състояния.

Най-първо гледайте да подобрите кръвообраще­нието. За да се подобри кръвообращението, вие ще ос­вободите мисълта. Понеже свободната мисъл подобря­ва кръвообращението. Несвободните мисли вкарват кръвта навътре. Болезнена кръв имаш. Щом имаш ве­нозна кръв, ще дойде песимизмът. Показва, че имаш известни дългове, които трябва да изхвърлиш. Песи­мизмът всякога показва, че има нещо в ума ти, в сър­цето ти, в човешкия организъм, което трябва да се изхвърли. Всички трябва да се научите да дишате мно­го правилно. Станеш, направи една екскурзия. После ще потичаш малко, да видиш как се запъхтяваш. Ако бя­гаш пет минути и се запъхтиш или като си бягал по­ловин час, да се запъхтиш, то е нормално състояние.

Та казвам, за да се възстановят в нас ония краси­вите, хубавите мисли, трябва по някой път да си пос­лужим с тия упражнения. Онзи, който разбира закона, може и без физически упражнения да си послужи, но там се изисква грамадна сила. По-скъпи са методите, ако не правим физически упражнения. Аз, без да мърдам моята ръка, мога да развия мускулите на ръката си, да вдигам най-малко петдесет-шестдесет килограма тежест, без да мърдам ръката си. То е метод. Умствено трябва ден след ден най-малко по един час да правя мислено упражнения. Мислено да пращам тия токове в ръцете. Тия, които употребяват този метод. Ти не може да се спреш на тези методи. Ще дойдеш до методите, които природата е внесла. Ти трябва да дишаш и твоят ме­тод трябва да се съобразява с общите принципи на движение, които съществуват в природата. Ти няма да спреш главното движение, което съществува. Една об­ща мисъл прониква, проявява се в природата. Ти никога не се опитвай да я коригираш.

Вие питате защо е влязъл грехът в света. Аз ви съветвам да не питате никога защо влязъл грехът в света. Защо е доброто и защо е злото? То представя един философски въпрос, една философска задача за бъ­деще. Като дойдеш до злото, остави този въпрос. Ти изведнъж се захванеш, казваш, злото. Ти предизвикваш всичките зли сили на природата. Ти не си свободен. Не ги бутай. Ти, като минаваш, поздрави и върви по пътя. Ти вземаш и хвърляш един камък. Ако ти хвърлиш един камък, те ще хвърлят хиляди подир тебе. Сега вие се спрете и казвате: „Да го няма това зло в света.“ Не туряйте тази мисъл в душата си. Остави света наст­рана. В себе си може да не приемеш злото. Злото седи вън от тебе. Тури една свобода, като дойде този въп­рос. Кажи: „Това е Божия работа.“ Ако има един, който знае злото, Господ го знае. Ако има един, който знае злото и доброто, Господ ги знае. Други може да пред­полагат тази причина, онази причина. Даже някои може да възразят, че Каин роди злото. Ти беше ли там при двамата братя, когато принесоха жертва? Казвам, кой беше? Мойсей беше ли там? Знае го той отнякъде. Един разказ е. Ти трябва да разгледаш този разказ.

Какво означава този кръг? Движение. Ако това е проточване, как ще обясните тия анормалности, които се явяват. Мъчно е да се дока­жат нещата някому.

Казваш, еди-кой си обича някого. Той се е влюбил. Вие досега били ли сте влюбен чо­век? В какво седят влюбените хора? Виждали ли сте влюбени хора? Онези, които сте влюбени, сега разсъждавайте. Това не е разсъждение, това са повърхностни разсъждения. Ако е за обикнове­ни работи, може да философствате. Казвате, ходят рамо до рамо. Че два вола, като ходят рамо до рамо, обичат ли се? Два вола, които са турени рамо до рамо, влюбени ли са? Рамо до рамо, на един ум са. Лицето държат един до друг. Хванали се под ручка. Кой вълк не е хващал овцата под ручка?

Какво нещо е влюбването? По какво се отличава влюбеният? Той се отличава по това, че своята възлюблена я турил, като светилник я турил на главата си. Като я носи, само за светилника мисли. Ходи и целия ден мисли за нея. Като мисли, момата все гори. Мома­та е свещта, момъкът е пламъкът. Като се съберат двамата - той е пламъкът, тя е свещта, и започват да горят. Щом момъкът разлюби момата, свещта из­гасне, пламъкът изчезне. Съединят се двамата, свещта започва да гори. Горение има там. Престане любовта, няма пламък, свещта е там. Момъкът е пламъкът, който излиза, горение има. Свещ има, пламък има. Този пламък трябва да гори. Момата представя свещта. И обратното може да е. Някъде момата е пламъкът, момъкът е свещта.

Казвам, ако свещта и пламъкът не се съберат на едно място, не може да има проявление. То е вътреш­ният Божествен закон. Когато се прояви любовта, в единия се проявява по един начин, в другия - по друг начин. Вземете двама хора, които се обичат. Застане­те, както при онова свещенодействие. Бог действа. Вглъбете се, влезте в любовта. Вие започвате да се подгагалствате, казвате: „Тия младите, тия глупави­те.“ Бог ги е съединил в едно. Ако има любов, това е свещта, която гори. Тия хора, които се обичат, през тъмната нощ може да ти светят по пътя. Ако прес­танат да се обичат, ти ще загазиш някъде.

Във вас няма свещено разбиране за любовта. Ако той се е влюбил в жената на ближния, ако той се е влюбил - хората говорят за любовта на изгасените свещи. Оставете любовта на запалените свещи. Там, дето има запалена свещ, там никога престъпление не може да има. Казвам, трябва да имате туй свещеното разбиране. Казва: „Аз зная какво нещо е любовта.“ Лю­бовта не се изказва. Ако ти може да станеш пламък и ако ти може да станеш свещ, ти имаш любовта. Значи, ако Бог може да действа в тебе като пламък и като свещ, ти имаш любовта. В дадения случай трябват двама души, за да се прояви Божията любов.

Казвам, трябва да имате свещено разбиране за любовта. Най-първо трябва да се пречисти мисълта за любовта. Всичките еротични работи се дължат на съв­сем други причини. Ще очистите любовта. Трябва да се филтрира животът, за да имате чиста вода. Това не показва, че във вас любовта не действа. Тя ще дойде един ден. Любовта изчезва. Защо? Защото нямате раз­биране. Тогава, докато човек има разбиране за любов­та, има туй свещено чувство, любовта ще дойде. В момента, в който се поколебае, туй чувство изчезва. Може да се поставиш отвън, може да даваш писма - то е празна работа. То са залъгалки отвън. Когато любов­та действа, тя ражда всичките неща от себе си. Сега в света са се явили тия украшения, дрънкулки. Когато любовта се изгуби, убиват някого, после плащат обез­щетение. Хубаво, след като се даде обезщетението, животът връща ли се? Не, не се връща. Онзи, който люби, може да възстанови живота. Любещият е силен като Бога, изправя всички погрешки. Онзи, който не може да изправи погрешките, той няма никаква любов.
Затова казвам, ако не може да изправиш своите погрешки, нямаш любов. Изправянето на погрешките показва, че законът на любовта действа в тебе. Вече имаш мощна сила. Казва: „Дотегна ми да изправям погрешките.“ Радвай се, че има какво да изправяш. По-хубаво нещо няма. Защото, ако си изправил своите пог­решки, ще те турят да изправиш погрешките на други­те. Онзи, който не е изправил своите погрешки, не мо­же да изправи и погрешките на другите. Не се заемайте да изправяте погрешките на другите, докато не изпра­вите вашите. Дотогава, докато във вас няма никакви погрешки, вие може да изправяте и чуждите погрешки. Не се заемайте да изправяте хорските погрешки.

Сега малките деца, майка му като му даде един орех, то ще обиколи цялата махала. Някое дете вземе му ореха и го изяде. То се върне с ред сълзи. Защо, като имаш един орех, ще идеш да разправяш на другите. Туй дете трябваше да вземе от майка си цяла торба с оре­хи, че като тръгне, когото срещне, да раздава от оре­хите. Не да показва своя орех. Както то взема, така да има желание да даде и на другите, които нямат. Туй трябва да бъде желанието. Не да ходи да показва сво­ите орехи. Какви са резултатите.

На вас наука ви трябва. Станеш сутрин, едното око е отворено, другото е затворено. Казваш, ухапал ме паяк. Ако едното око е отворено, ще виждаш. Ля­вото или дясното е отворено? Често ви излиза ечемик на окото, точно на клепача - на горния или на долния. Защо именно излезе на клепача? Природата иска да ти обърне внимание на известен дефект, понеже, ако не го изправиш, ще го тури на носа. Тогава трябва да мис­лиш. Щом не го изправиш, ще го тури на ухото или отзад някъде. Казваш, и това не е. Най-първо ще го тури на жлезите. И от това не вземаш внимание. След туй слиза на коленете. После ще те хване за гръбнака. Щом не слушаш, ще гледаш, един ден обтегнал си се на корема, почваш да викаш олеле-мале, олеле-мале. Казва­те, който прави, има да му мисли.

Тогава онези от вас, които са осведомени с туй изкуство, тук има един страдущ брат, целия ден той ходи, помогнете му сега. Вие мязате, знаеш на какво? Вие сте богати хора, които, като рекат да дадат, каз­ват, да се помолим Господ да даде, ние не даваме. Един от вас може да стане лекар, да го излекува. Толкоз философствате, казвате, че всичко можете, покажете се. Аз бих се зарадвал. Ха да видим един от вас, който е най-силен, идната седмица да го направи. На него ще турим 7. Той ще бъде най-способният. Нека да го нап­рави. Аз ще го зная, като дойда идната седмица, че той го е направил. Ще видя идната седмица дали има способ­ни ученици. Ако се махне болката, способни сте. Ако не се махне, не сте способни.

Сега трябва да научите закона на търпението. Ня­кой път една теза да се напише за една седмица не може. Цяла седмица нищо не значи някой път. То е една задача. Този е от способните ученици, който може да премахне ревматизма. То е една теза. Но една теза за един ден не може да се направи. От колко страници може да бъде една теза? До коя страница си дошъл? Може да напи­шеш сто, сто и петдесет, двеста страници.

Аз бих желал най-първо да имате разположение на духа. Знаеш какво значи разположение на духа? Чо­век, каквото положение и да заема в даден случай, да е доволен от себе си. Ако седи на стола, да е доволен от стола. Ако седи на земята, да е доволен от земя­та. Ако ходи бос, да е доволен, че ходи бос. Ако е облечен хубаво, да е доволен, че е облечен хубаво. Ако дрехите му са скъсани, да е доволен, че дрехите му са скъсани. Във всеки един момент да е доволен, понеже то е временно състояние и да е доволен от туй със­тояние. Туй състояние няма да бъде постоянно. Щом е постоянно, то е неестествено. Та да имате хубави и красиви мисли.

Ако направите една погрешка, облечете се със скъ­сани дрехи. Изчисти ги хубаво. Като ги съблечеш, окачи ги някъде, да имаш разположение на духа. Направите някоя погрешка. Благодарете на Бога, че малка погреш­ка сте направили. Кажи: „Господи, благодаря, че малка погрешка направих.“ Голяма погрешка направиш, благо­дари, че голяма погрешка си направил. Понеже ти, като си направил тази голямата погрешка, ти си избягнал злото. И сега всички са съсредоточили вниманието към тебе. Ти си избавил другите от погрешка. Ти като нап­равиш погрешка, другите си избавил. Един като напра­ви една погрешка, другите няма да направят.

Благодарете на Бога, за да се смени туй състоя­ние. Ако светът е разумен, а той е разумен, значи този разумният свят всякога ще тури известна малка пог­решка на гърба на някого да я носи. Като се умори, ще снеме този багаж, ще го тури на друг. Благодари, че е турил такъв багаж, колкото може да носиш. Значи удос­тоен си. Щом се спреш и кажеш: „Аз ли съм, на мене ли трябва да се дадат тия страдания.“ Радвайте се, че вие се удостоихте с вниманието. Защото, когато дойде една болест, обикновени ли лекари викат? Ще викат някой професор. За лошите болести викат най-видните лекари. Ако тебе едно голямо зло те е сполетяло, ти си виден лекар. То са ред разсъждения. Лесно се говори, но мъчно се прави. Но може да се прави.

Аз не искам да се спирам да морализирам. Аз не обичам морализирането. Морализирането е най-тежкото забавление. Да не правиш това, да не правиш онова. То са правила. Майката бара в кратуната. Детето да не бара. Нека бара и детето. Майката гази в реката. Детето да не гази. Нека гази и детето. Детето може да се удави. Може да се удави и майката. Детето може да сгреши. И майката може да сгреши. Аз съм забеля­зал, децата са много пъти по-умни от майките. Май­ката остави детето горе на втория етаж. Ако майка­та му казва „внимавай“, туй дете може да падне, да се търкули. Ако майката я няма, то дойде до стълбата, най-първо огледа, тури си крака внимателно. Стълба по стълба, слезе долу. Ако майката е там, може да се търкули няколко пъти. Ако я няма майката, няма да падне. Като е там, тя размъща ума му. Ако дойде до някое опасно място, ако дойде до запалената свещ и майката е там, непременно ще си тури пръста на свещ­та. Ако майката я няма, има други разумни същества, които пазят душата на това дете.

Ръководство има в природата. Не е само майката единственият пазител на детето. Не е само бащата, сестрите, братята. Има хиляди пазители. Ако ние се оставим да наблюдаваме този закон, оставете душата си свободна на Божия промисъл. Като не можеш да разрешиш въпроса, кажи: има един общ промисъл в све­та. Остави нещата да бъдат разрешени. Но не разби­райте, че Господ ще остави своята работа, да се зани­мава с тебе. Божественото е в тебе. Съедини се с него, и ще разрешиш по-лесно, отколкото ако отвън вие си помагате. Казвам, туй ви го казвам. Но и без да ви го казвам, ще го научите. Сега като ви казвам, вие ще го научите по един начин. Като не ви го казвам, ще го научите по друг начин.

Училище е светът. Ако Бог ви е поставил в учи­лището, то е разумен метод за самовъзпитание. Всич­ки трябва да го прилагате. Не се занимавайте с окръ­жаващите. Не искайте да бъдете като хората. Вие мислите, че другите хора са по-лоши от вас. Поставе­те хората на същото ниво, както и вие. Ако те са по­добри, оставете те да го знаят. Коя свещ осветява по-голяма площ? Този е праведен, онзи не е праведен. Има един практически метод за наблюдение, един практи­чески метод за разрешение, доде сте достигнали.

Вие бързате някой път да добием познание. Ако сега имахте познание, ако знаехте всичките богатст­ва, какво щяхте да направите? Знаете всичките богат­ства къде са. Благодарете, че не ги знаете. Ако ги зна­ехте, не щяхте да оправите света. Хората, които из­вадиха толкоз тренове злато от земята, какво добро допринесоха в света? Пушки, топове направиха. Те вне­соха злото на земята. Туй злато трябва да се разтопи, да влезе вътре в кръвта. Ако ти със своята магическа тояжка, ако я посочиш, и излезе златото. Ще направиш няколко кръга с магическата тояжка, и веднага злато­то излезе на повърхността с най-малките разноски. Се­га го копаят, после в пещ го турят. И той е хубав метод. Трябва му само една златна монета. Нему не трябват хиляди, една монета за гостилничаря. Трябва му билет за Лондон да иде или в Париж да иде. Нався­къде може да иде. Той ще има по една-две английски лири. Виждате, то е забавление. Тази е само измамлива мисъл. Момата се облича в хубави дрешки, но работата не става тъй. Аз обличам идеята с много красива пре­мяна, малко кокетна е. Аз, ако имам една тояжка, ако ти нямаш обуща, махна с тояжката - обущата дойдат. Нямаш шапка, махнеш с тояжката - шапката дойде.

Сега какво беше първото положение? Какви бяха първите две положения? Принцип и закон. Принципът и законът имат приложение към всички, но начинът на приложението е различен. Законът има специфична свобода за всеки човек. Всички хора се движат, но по един и същ начин не се движат. Всеки човек може да се движи, но начинът по свобода ще си го избере. Всич­ките хора трябва да мислят, но еднакво не трябва да мислят. Всеки да си избере специфичен начин на мис­лене. Той е свободен да мени начина. В туй седи кра­сотата на живота. В мислите, в постъпките, в дви­женията. Във всичко има разнообразие, но законът при всичките условия остава един и същ. И принципът остава един и същ.

„Божията любов носи пълния живот.“

Четиридесет и четвърта лекция
на Общия окултен клас
25 юни 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ